Състояние на страх
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Състояние на страх». Краткое содержание книги:
• В джунглите на Малайзия мистериозен клиент купува смъртоносна кавитационна технология, изработена по поръчка.
• Във Ванкувър малка изследователска подводница е дадена под наем за проучвания във водите край Нова Гвинея.
• В Токио един агент на разузнаването се опитва да разбере какво означава всичко това.
Така започва този вълнуващ провокиращ технотрилър на Майкъл Крайтън. Единствено неговото умение да съчетае научните факти с вълнуващи приключения е в състояние да доведе тези толкова различни елементи до напрегнат финал.
Това е най-мащабният трилър на Крайтън.
„Състояние на страх“ води читателя от ледниците на Исландия до вулканите на Антарктика, от Аризонската пустиня до джунглите на Соломоновите острови, от улиците на Париж до плажовете на Лос Анджелис.
Романът препуска напред с шеметна скорост и дори и за миг не спира да провокира ума ни и закостенелите ни убеждения.
— Никога не съм чувала за Разузнавателната агенция за национална сигурност.
Кенър кимна и си прибра портфейла.
— С какво се занимава?
— Основно с това да не привлича внимание към себе си — каза Кенър. — Да ти се е обаждал Евънс?
— Не искаш да ми кажеш, така ли?
— Няма нищо за казване. Агенциите за вътрешна сигурност така и не намериха верния тон за противодействие срещу вътрешния тероризъм. Или действат прекалено грубо, или са склонни да си затварят очите. Всички служители на РАНС са специално обучени. Така, а сега се обади на Санжонг и му продиктувай номера на пикапа, да видим дали ще открие нещо.
— Значи се занимавате с вътрешен тероризъм, така ли?
— Понякога.
Синият пикап пое по Междущатска 5, в посока изток, покрай скупчените пожълтяващи сгради на Окръжната болница.
— Къде отиват? — попита тя.
— Не знам — отговори Кенър. — Но това определено не е пътят за Аризона.
Тя взе телефона и се обади на Санжонг.
Санжонг си записа регистрационния номер и се обади след няма и пет минути:
— Регистриран е като собственост на ранчо „Лейзи-Бар“, край Седона. Явно става въпрос за нещо като хотел с минерални бани. Не е бил обявен за откраднат.
— Добре. Кой е собственик на ранчото?
— Холдингова компания „Приятели на чистия Запад“. Притежават верига от комплекси за селски туризъм в Аризона и Ню Мексико.
— Кой е собственик на компанията?
— В момента проверявам, но сигурно ще отнеме известно време.
Санжонг затвори.
Пикапът се престрои в дясното платно и включи мигача.
— Излиза от пътя — каза Кенър.
Последваха пикапа през западащ индустриален район. Тук-там имаше табели „ФАБРИКА ЗА ЛАМАРИНА“ или „МАШИННИ ЧАСТИ“, но повечето сгради не бяха обозначени и почти нямаха прозорци. Въздухът трептеше от жегата, все едно е паднала лека мъгла.
След три километра пикапът зави отново надясно, точно след знак с надпис „МТСИ КОРП“. И малка картинка на летище със стрелка отдолу.
— Сигурно е частно летище — каза Кенър.
— Какво е МТСИ?
— Не знам.
По-надолу по пътя се виждаше летището с няколко малки витлови самолета, чесни и пайпери, от едната страна. Пикапът спря до един двумоторен самолет.
— Двумоторен „Отър“ — каза Кенър.
— Това важно ли е?
— Къса писта за излитане, голяма товароподемност. Това е работна машина. Използват ги при пожари, такива неща.
Брюстър слезе от пикапа и каза нещо на пилота. После се качи в пикапа, той потегли и след стотина метра спря пред огромна правоъгълна постройка от гофрирана ламарина с паркирани отпред два вана. На постройката имаше табела с надпис МТСИ с големи сини букви.
Брюстър пак слезе от пикапа и мина от задната му страна; шофьорът слезе след него.
— Кучият му син — промърмори Сара.
Шофьорът беше мъжът, когото познаваха под името Болдън. Сега беше с дънки, бейзболна шапка и слънчеви очила, но нямаше съмнение кой е.
— Спокойно — каза Кенър.
Брюстър и Болдън влязоха в постройката през една тясна врата, която се затвори след тях с метално дрънчене.
— Ти стой тук — каза Кенър, слезе от колата, тръгна бързо към постройката и хлътна вътре.
Сара седеше в колата, заслонила с ръка очи от слънцето, и чакаше. Минутите се влачеха едва-едва. Примижа към табелата върху тясната страна на ламаринената постройка — нещо беше написано с по-малки бели букви под големите инициали на компанията. Но беше далеч и не можеше да ги разчете.
Помисли си дали да не се обади на Санжонг, но се отказа. Притесняваше се какво може да стане, ако Брюстър и Болдън излязат, а Кенър остане вътре. Щеше да се наложи да ги последва сама. Не можеше да ги остави да се измъкнат…
Тази мисъл я накара да се прехвърли на шофьорската седалка. Сложи ръце на волана. Погледна си часовника. Бяха минали девет-десет минути. Огледа постройката за някакво раздвижване, но и да ставаше нещо вътре, нямаше как да разбере.
Отново си погледна часовника.
Почувства се като някаква страхливка, както си седеше в колата. През целия си съзнателен живот се бе изправяла лице в лице с нещата, които я плашеха. Точно така се беше научила да кара ски по лед, да се катери по скали (макар че беше прекалено висока за този спорт), да се гмурка с водолазен апарат.
А сега си седеше в нажежената кола и броеше минутите.
„Да става каквото ще“, каза си. И слезе от колата.
На вратата имаше две малки табелки. На едната пишеше МТСИ — МЪЛНИЕВИ ТЕСТОВИ СИСТЕМИ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ. На втората: ВНИМАНИЕ — НЕ ВЛИЗАЙ В ТЕСТОВОТО ПОЛЕ ПРИ РАЗРЕДНИ ИНТЕРВАЛИ.
Каквото и да означаваше това.