Състояние на страх
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Състояние на страх». Краткое содержание книги:
• В джунглите на Малайзия мистериозен клиент купува смъртоносна кавитационна технология, изработена по поръчка.
• Във Ванкувър малка изследователска подводница е дадена под наем за проучвания във водите край Нова Гвинея.
• В Токио един агент на разузнаването се опитва да разбере какво означава всичко това.
Така започва този вълнуващ провокиращ технотрилър на Майкъл Крайтън. Единствено неговото умение да съчетае научните факти с вълнуващи приключения е в състояние да доведе тези толкова различни елементи до напрегнат финал.
Това е най-мащабният трилър на Крайтън.
„Състояние на страх“ води читателя от ледниците на Исландия до вулканите на Антарктика, от Аризонската пустиня до джунглите на Соломоновите острови, от улиците на Париж до плажовете на Лос Анджелис.
Романът препуска напред с шеметна скорост и дори и за миг не спира да провокира ума ни и закостенелите ни убеждения.
Отново предприетите мерки не почиват на научни факти. И отново различни групи с неясни цели се крият зад едно движение, което изглежда благородно. И отново твърдения за морално превъзходство се използват за оправдаването на крайни действия. И отново фактът, че хора страдат от прилагането им, се отминава с лека ръка, защото абстрактната кауза била по-важна от последствията за хората. И отново неясни термини като „устойчивост“ и „поколенческа справедливост“ — термини без общоприета дефиниция — се използват в услуга на една нова криза.
Не твърдя, че глобалното затопляне е същото като евгениката. Приликите обаче не са повърхностни. Определено твърдя, че всячески се избягва откритото дискутиране на данните и проблемите. Водещи научни списания си позволяват да заемат силни редакторски становища по отношение на глобалното затопляне, което не е тяхна работа. При тези обстоятелства всеки учен, който храни някакви съмнения по въпроса, без съмнение си дава ясна сметка, че ще е по-умно да си замълчи.
Едно доказателство за това негласно потисничество е фактът, че в голямата си част критиците на глобалното затопляне са пенсионирани университетски преподаватели. Тези хора вече не се стремят към стипендии и не им се налага да се съобразяват с колеги, чиито молби за финансиране и научна кариера могат да бъдат застрашени от тяхната критика.
В науката старците обикновено грешат. В политиката обаче старците са мъдри, познават предимствата на предпазливостта и в крайна сметка често се оказват прави.
Историята на човешките убеждения трябва да служи като предупреждение. Убивали сме хиляди свои себеподобни, защото сме вярвали, че са сключили договор с дявола. И сега убиваме повече от хиляда души ежегодно за вещерство. Според мен има само една надежда човечеството да се измъкне от онова, което Карл Сейгън нарече „обладания от демони свят“ на нашето минало. Тази надежда е науката.
Но както се изрази Алстън Чейс: „когато търсенето на истината се обърка с политическата идеология, стремежът към познание се превръща в стремеж към власт“.
Това е опасността, пред която сме изправени днес. И пак затова коктейлът от наука и политика е кофти комбинация с кофти история. Трябва да помним историята и да сме сигурни, че онова, което поднасяме на света като познание, е честно и неопетнено от странични интереси.