Състояние на страх
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Състояние на страх». Краткое содержание книги:
• В джунглите на Малайзия мистериозен клиент купува смъртоносна кавитационна технология, изработена по поръчка.
• Във Ванкувър малка изследователска подводница е дадена под наем за проучвания във водите край Нова Гвинея.
• В Токио един агент на разузнаването се опитва да разбере какво означава всичко това.
Така започва този вълнуващ провокиращ технотрилър на Майкъл Крайтън. Единствено неговото умение да съчетае научните факти с вълнуващи приключения е в състояние да доведе тези толкова различни елементи до напрегнат финал.
Това е най-мащабният трилър на Крайтън.
„Състояние на страх“ води читателя от ледниците на Исландия до вулканите на Антарктика, от Аризонската пустиня до джунглите на Соломоновите острови, от улиците на Париж до плажовете на Лос Анджелис.
Романът препуска напред с шеметна скорост и дори и за миг не спира да провокира ума ни и закостенелите ни убеждения.
И млъкна по средата на изречението. Купата беше празна. Електронната й вътрешност беше извадена.
Вратата зад тях се затвори с трясък.
Сара стреснато се обърна. Болдън стоеше от другата страна на вратата и преспокойно я заключваше с катинар.
— Мамка му — възкликна тя. Брюстър беше на контролното табло и натискаше разни бутони и превключватели. Включи се интеркомът.
— Влизането на външни лица е забранено тук бе, хора. Съвсем ясно е написано. Сигурно не сте прочели табелките…
Брюстър отстъпи от контролното табло. Осветлението в камерата стана тъмносиньо. Сара чу познатия й вой, отначало тих, но набиращ сила. На екрана светна съобщението: НАПУСНЕТЕ РАЙОНА. А после компютърният глас подхвана: „Моля, напуснете изпитателното поле. Тестът започва след… трийсет секунди“.
Брюстър и Болдън си тръгнаха, без да поглеждат назад.
Сара чу Болдън да казва:
— Мразя миризмата на изгоряло месо.
После излязоха и затръшнаха вратата.
Компютърният глас каза:
— … петнайсет секунди…
Сара се обърна към Кенър.
— Какво ще правим?
Навън Болдън и Брюстър се качиха в колата си. Болдън запали двигателя. Брюстър сложи ръка на рамото му.
— Нека почакаме малко.
Впериха погледи във вратата. Замига червена светлина, отначало бавно, после все по-бързо.
— Тестът е започнал — каза Брюстър.
— Срамота — каза Болдън. — Колко време мислиш, че ще оцелеят?
— Една светкавица, може би две. Но след третата положително ще са мъртви. И труповете им ще се подпалят.
— Срамота — повтори Болдън. Включи на скорост и подкара към чакащия ги самолет.
4. БЛЯСЪК
ИНДУСТРИАЛЕН РАЙОН
Събота, 9 октомври
12:31
Наситеният с електричество като пред силна буря въздух в тестовата камера започна да пука. Косъмчетата по ръцете на Сара настръхнаха. Дрехите залепваха наелектризирани по тялото й.
— Имаш ли колан? — попита Кенър.
— Не…
— Шнола?
— Не.
— Нещо метално?
— Не! По дяволите, не!
Кенър се хвърли с цялата си тежест върху стъклената стена, после я ритна с пета, но без успех. Опита с вратата, но ключалката удържа.
— … десет секунди… — каза компютърният глас.
— Какво ще правим?! — попита обезумяла Сара.
— Събличай се.
— Какво?
— Бързо. — Самият той вече си смъкваше ризата, копчетата се разхвърчаха. — Хайде, Сара. Най-вече пуловера.
Беше облечена с пухкав пуловер от ангора и разсеяно си помисли, че е подарък от приятеля й, едно от първите неща, които й беше купил. Изсули го трескаво през главата си, после и тениската отдолу.
— Полата — каза Кенър. Беше останал по боксерки и си събуваше обувките.
— Какво…
— Има цип!
Тя побърза да свали полата си, но пръстите не я слушаха. Накрая остана по сутиен и гащички. Стана й студено. Компютърният глас отброяваше последните секунди.
— Десет… девет… осем…
Кенър просваше дрехите върху двигателя. Полата й също се озова там. Пуловера от ангора разстла най-отгоре.
— Какво правиш?
— Лягай — каза той. — Легни по корем на пода — възможно най-плътно — и не мърдай!
Тя притисна тялото си към студения цимент. Сърцето й биеше като полудяло. Въздухът трептеше. Тръпка пролази от тила й надолу по гръбнака.
— Три… две… едно…
Кенър се хвърли на пода до нея и първата светкавица изтрещя. Силата на удара беше невероятна, въздушен поток забърса тялото на Сара. Косата й се изправяше във въздуха, Сара вече не усещаше тежестта й на тила си. Нови светкавици — трясъкът беше ужасяващ, — жестока синя светлина, толкова ярка, че я виждаше дори със стиснати очи. Тя се притисна към пода, издиша докрай с надеждата да спечели още някой милиметър и с мисълта, че сега му е времето за молитва.
Само че в камерата изведнъж се появи друг вид светлина, по-жълта, трептяща, а с нея и остра задушлива миризма.
— Това е огън…
— Не мърдай! — изръмжа Кенър.
Все така се сипеха светкавици, все по-бързо и по-бързо, припукваха из цялата камера, но Сара видя с периферното си зрение, че купчината дрехи върху двигателя се е подпалила… а камерата се пълнеше с дим.
Помисли си: „Косата ми гори“.
И внезапно камерата се изпълни с мощни струи вода, светкавиците изчезнаха, а пръскачките по тавана засъскаха. Стана й студено; огънят угасна; циментът се намокри.
— Мога ли да стана?
— Да — каза Кенър. — Вече можеш да станеш.
През следващите няколко минути Кенър безуспешно се опитва да счупи стъклото. Накрая спря и се загледа втренчено в една точка; косата му бе прилепнала от водните струи.