Състояние на страх
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Състояние на страх». Краткое содержание книги:
• В джунглите на Малайзия мистериозен клиент купува смъртоносна кавитационна технология, изработена по поръчка.
• Във Ванкувър малка изследователска подводница е дадена под наем за проучвания във водите край Нова Гвинея.
• В Токио един агент на разузнаването се опитва да разбере какво означава всичко това.
Така започва този вълнуващ провокиращ технотрилър на Майкъл Крайтън. Единствено неговото умение да съчетае научните факти с вълнуващи приключения е в състояние да доведе тези толкова различни елементи до напрегнат финал.
Това е най-мащабният трилър на Крайтън.
„Състояние на страх“ води читателя от ледниците на Исландия до вулканите на Антарктика, от Аризонската пустиня до джунглите на Соломоновите острови, от улиците на Париж до плажовете на Лос Анджелис.
Романът препуска напред с шеметна скорост и дори и за миг не спира да провокира ума ни и закостенелите ни убеждения.
— Тогава ще трябва да се справим някак — каза Дрейк. — Подготовката за процеса върви чудесно, между другото. Но сега трябва да насоча усилията си към конференцията.
— А, да. Кога започва?
— В сряда — каза Дрейк. — След четири дни. А сега ще ме извиниш, но…
— Разбира се — каза Евънс и излезе от кабинета. Беше оставил мобилния си телефон на масичката срещу бюрото на Дрейк.
Беше слязъл по всичките стълби до приземното ниво, когато се сети, че Дрейк изобщо не го беше попитал за шевовете на главата му. Всички други, с които бе разговарял днес, бяха подхвърлили по нещо за това, само Дрейк — не.
Разбира се, Дрейк имаше много работа покрай подготовката на конференцията. Право пред себе си Евънс видя конферентната зала на приземния етаж да се пръска по шевовете. Плакатът на стената гласеше: РЕЗКИТЕ КЛИМАТИЧНИ ПРОМЕНИ — КАТАСТРОФАТА ПРЕД НАС. Двайсетина младежи се бяха струпали около голяма маса, на която имаше макет на вътрешността на голяма зала и заобикалящия я паркинг. Евънс поспря, обзет от любопитство.
Един от младежите поставяше дървени блокчета на паркинга вместо коли.
— Това няма да му хареса — каза друг. — Иска местата най-близо до сградата да са резервирани за телевизионните ванове, а не за автобуси.
— Оставих три места ей там за новинарите — каза първият младеж. — Това не е ли достатъчно?
— Той иска десет.
— Десет места? Той колко телевизионни екипа очаква да се появят на това нещо?
— Не знам, но иска да запазим десет места и да осигурим допълнително захранване и телефонни линии.
— За една академична конференция върху резките климатични промени? Нещо не разбирам. Какво толкова има да се приказва за ураганите и сушата? Ще има късмет, ако дойдат и три екипа.
— Виж, той е шефът. Запази десет места и да приключваме.
— Това означава, че автобусите ще трябва да минат назад.
— Десет места, Джейк.
— Добре де, добре.
— До сградата, защото захранващите кабели са много скъпи. От залата искат майка си и баща си за допълнителните съоръжения.
В другия край на масата едно момиче тъкмо казваше:
— Колко тъмно ще е в изложбените помещения? Дали ще е достатъчно тъмно да се прожектират видео материали?
— Не, те ще вървят само на плоските екрани.
— Някои от изложителите си имат свои прожекционни устройства с всички екстри.
— Е, в такъв случай няма да има проблем.
Една млада жена се приближи до Евънс.
— Мога ли да ви помогна с нещо, господине?
Приличаше на служителка на рецепция, хубавка и любезна.
— Да — каза той и кимна към съвещателната зала. — Към кого трябва да се обърна, за да присъствам на конференцията.
— Входът е само с покани — каза тя. — Това е научна конференция и не е открита за широката публика.
— Преди малко разговарях с Ник Дрейк, но забравих да го попитам…
— О! Ами, всъщност имам няколко пропуска на рецепцията. На кой от дните бихте искали да присъствате?
— На всичките.
— Явно сериозно се интересувате от климатичните промени — каза с усмивка тя. — Последвайте ме, моля…
Пътят с кола от НФПР до централата на конференцията в Санта Моника беше кратък. Работници на висока стълба поставяха буквите на голям надпис: засега бяха изписали РЕЗКИ КЛИМАТИЧНИ ПРО, и отдолу КАТАСТРО.
В колата беше горещо. Евънс се обади на Сара.
— Готово. Оставих телефона в офиса му.
— Добре. Надявах се, че ще се обадиш по-рано. Сега май вече няма значение.
— Няма ли? Защо?
— Мисля, че Кенър вече откри каквото му трябваше.
— Така ли?
— Ето, говори с него.
„Значи са заедно“, помисли Евънс.
— Къде си, Питър? — попита Кенър.
— В Санта Моника.
— Върни се в апартамента си, приготви си някакви туристически дрехи и чакай там.
— Защо?
— Свали всичко, което носиш в момента. Не взимай нищо от онова, с което си облечен.
— Но защо?
— По-късно ще ти обясня.
Щрак. Връзката прекъсна.
Евънс приготви набързо един сак, после влезе в дневната, сложи диска в DVD плейъра и зачака да се зареди менюто с датите.
Избра втората от списъка.
На екрана отново се появиха Дрейк и Хенли. Изглежда, беше същият ден, защото носеха същите дрехи. Но по-късно. Дрейк си беше свалил сакото и то висеше на един стол.
— Това вече съм го чувал — казваше Дрейк. Изглеждаше недоволен. — И съветът ти не струваше пет пари.
— Мисли структурно — каза Хенли. Беше се облегнал на стола си, вперил поглед в тавана и събрал пръсти.
— Какво означава това, по дяволите? — сопна му се Дрейк.
— Мисли структурно, Николас. Помисли за това как функционира информацията. Какво поддържа и какво я поддържа.