Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Сън — отвърна Елейн и се зарадва на спокойствието на гласа си. — Тя спи и сънува. Нищо чудно, че сънува всичко както на нея й се иска. — „Моля те, Светлина, дано наистина да е само това.“
— Забелязахте ли шарфа? — обърна се Аная към всички. — Нямаше синя ивица. — Шарфът на Амирлин трябваше да носи цветовете на всичките седем Аджи.
— Сън — отвърна равнодушно Шериам. Не изглеждаше изплашена, но шалът й със сините ресни отново се появи на нея и тя го придърпа нервно. Също и Аная.
— Дали е сън, или не — рече кротко Морврин, — ние по-добре да вземем да си свършим работата, за която дойдохме.
И заедно с Карлиня и Аная излезе в преддверието, където беше работната маса на Пазителката. При Елайда това беше Алвиарин Фрейдхен. Странно, но беше Бяла, при положение че Пазителката по традиция винаги произхождаше от Аджата на Амирлин.
Сюан ги изгледа изпитателно. Тя твърдеше, че често могат да се научат повече неща от документите на Алвиарин, отколкото от тези на Елайда, тъй като Алвиарин понякога, изглежда, знаеше повече работи, отколкото жената, на която уж служеше, и на два пъти Сюан бе попадала на доказателства, че Алвиарин е нарушавала заповеди на Елайда, очевидно без никакви последствия. Не че беше споделяла с Елейн или Нинив какви точно заповеди. В това, което Сюан споделяше, определено имаше ограничения.
Шериам, Беонин и Миреле се струпаха около писалището на Елайда, отвориха една от лакираните дървени кутии и започнаха да ровят из свитъците вътре. Документите се променяха още щом почнеха да ги четат — хартията бе нещо ефимерно.
— Това е доклад от Данеле — каза Миреле, оглеждайки припряно някаква страница. Сюан се опита да се присъедини към тях — Данеле, млада Кафява, беше част от заговора, който я бе свалил — но Беонин я изгледа намръщено и я прати обратно в ъгъла. Миреле продължи да говори: — Пише, че Матин Степанеос е приел с цяло сърце, Роедран все още прави опити да вземе всички страни, а Алиандре и Тилин искат повече време, за да обмислят отговорите си. Има и забележка с почерка на Елайда. „Притиснете ги!“ — Тя цъкна с език, когато докладът се разтопи във въздуха между ръцете й. — Не се казва за какво, но при тези четиримата възможностите са само две. — Матин Степанеос беше кралят на Иллиан, Роедран — на Муранди, а Алиандре — кралица на Геалдан. Тилин пък бе кралица на Алтара. Поводът можеше да е или Ранд, или Айез Седай, противопоставящи се на Елайда.
— Поне знаем, че нашите пратенички все още имат също толкова шанс, колкото тези на Елайда — каза Шериам. Разбира се, Салидар не беше изпращал такива при Матин Степанеос; истинската власт в Иллиан се държеше от лорд Бренд от Съвета на деветимата, или Самаил. Елейн беше готова да даде много, за да разбере какво предложение на Елайда е толкова готов да подкрепи Самаил или най-малкото да накара Матин Степанеос да заяви, че ще го подкрепи.
— Заповедта за задържането на Моарейн все още е в сила — каза Беонин и поклати глава, щом листчето в ръката й изведнъж се превърна в дебел сноп хартия. — Тя още не знае, че Моарейн е мъртва. — Изгледа с гримаса купчината страници и ги пусна; те се пръснаха и се стопиха във въздуха още преди да достигнат пода. — Освен това Елайда все още се кани да си вдига личен дворец.
— Да си вдига — отвърна сухо Шериам. Ръката й трепна, щом посегна към някаква бележка. — Шемерин е избягала. Посветената Шемерин.
И трите изгледаха Елейн, след което отново се извърнаха към кутията, която се наложи да отворят отново. Никоя не каза нищо по повод думите на Шериам.
Елейн за малко да изскърца със зъби. Двете с Нинив им бяха казали, че Елайда е понижила Шемерин, Жълта сестра, в Посветена, но те естествено не им бяха повярвали. Една Айез Седай можеше да претърпи наказание, можеше да бъде порицана, но не можеше да бъде понижавана, освен ако не бъде усмирена. Но по всичко личеше, че Елайда върши точно това, въпреки закона на Кулата. Може би пренаписваше закона на Кулата.
За много неща, които двете бяха съобщили на тези жени, не бяха им повярвали. Едни Посветени според тях не можеше да познават достатъчно света, за да знаят кое е възможно и кое не. Младите жени, казваха им, са доверчиви и наивни; могат като нищо да видят и да повярват неща, които са невъзможни. Тя едва се сдържа да не тропне с крак.
— Боевете в Шиенар и Арафел заглъхват — измърмори Шериам повече на себе си, — но все още нищо не показва защо са започнали. Само дребни схватки, но хората по Граничните земи не се бият помежду си. Имат си Погибелта. — Тя беше салдейка, а Салдеа бе една от Граничните земи.