Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
В нормалния случай Брадли би представил плана си и пред националната контролна група, позната като „Комитет на четиридесетте“. Под председателството на Кисинджър в него влизаха най-висшите служители по националната сигурност, включително председателят на Съвместното командване на армията и директорът на ЦРУ Задачата на комитета беше да оценява всички международни тайни операции — от намесата на ЦРУ в страни от Третия свят до операциите за подслушване в Кремъл. Другите президенти също бяха имали подобни надзорни комитети, а след инцидента с „Пуебло“ дори рутинни мисии като обичайните набези на подводниците в съветски води или прелитанията на шпионски самолети се включваха в ежемесечен списък за преглед. Обикновено членовете на комитета хвърляха по един поглед, преди да сложат кръстче в квадратчето с текст „одобрено“.
Но по-опасните операции или всеки опит, който носеше толкова голям риск, колкото плановете за подслушване на секретна комуникационна линия на Съветския съюз, се разискваха много по-подробно и преминаваха старателна проверка. Обсъждаше се най-прецизно дали потенциалната полза си струва риска. След това най-рискованите операции трябваше да се представят на президента за одобрение. Това беше основната задача на Комитета на четиридесетте: да направи проверка за смиеленост, безпристрастен анализ на онова, което надхвърляше обичайните правила за търсене на разузнавателна информация. Накратко, комитетът беше едно надзорно ниво, предвидено да се извиси над междуведомствените съперничества, биенето в гърдите и вечното изкушение да се премине от дръзкото към глупавото.
Но това беше само на теория. На практика комитетът почти никога не отхвърляше дадена операция и хората от разузнавателните служби и въоръжените сили знаеха, че могат да го заобиколят, стига да не прескачат Кисинджър, който използваше или игнорираше тази група според настроението си. Понякога, след като одобреше някоя мисия на своя глава, осведомяваше комитета по телефона. Понякога не си правеше и този труд.
Посланието на Кисинджър беше ясно: единственият контрол от значение бе неговият. Това устройваше Брадли и Харлфингър, които през пролетта на 1971 г. се радваха, че могат да заобиколят официалното обсъждане пред комитета. Нямаше да им е трудно да си представят как щеше да изглежда то:
„Къде са били тези знаци? По Мисисипи, казвате?“
„Значи казвате, капитан Брадли, че тази идея ви е хрумнала, когато сте седели сам в кабинета си в три сутринта?“
Не, не и не. Според Брадли щеше да е далеч по-смислено да опитат да си издействат одобрение от върха и да почакат с доклада пред комисията, докато не са сигурни, че кабелът е там, а после да влязат с думите: „Вижте какво намерихме.“
Всяко навлизане в Охотско море според руснаците беше крещящо нарушение, независимо че САЩ смятаха по-голямата част от това море за международни води. А търсенето за знаци по брега щеше поне отчасти да се извършва в съветската крайбрежна акватория от три мили, признавана за суверенна по целия свят. Никой не би погледнал на влизането на „Халибът“ там като на нещо по-различно от нарушение.
Брадли се надяваше Кисинджър да не обърне внимание на това, както да пренебрегне и факта, че моментът за поемането на такъв риск е ужасно неподходящ. „Халибът“ щеше да наруши правилата, когато Никсън се представяше пред света като миротворец. Президентът току-що се беше показал по националната телевизия, за да обяви, че лично той е спасил провалящите се преговори за контрол над въоръженията при тайни разговори със съветския генерален секретар Леонид Брежнев.
Всичко това изпълваше капитана с лоши предчувствия, когато отиваше за срещата с Хейг. С възможно най-малко подробности Брадли описа плана си за търсене на кабела.
— Ако го намерим, смятам, че сме измислили как да се включим към него — каза той на Хейг. Обясни, че тази мисия има и второстепенен елемент — подводно издирване на части от нов вид ракета тип „Круз“, инсталирана на съветските подводници, които следят американските самолетоносачи.
Хейг не зададе никакви въпроси и не отправи предупреждения.
Дори не си направи труда да заведе Брадли при Кисинджър. Вместо това каза само:
— Дръж ме в течение.