Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
— Пер Дъстин, разбираш, че в действителност те се интересуват само от теб. Плешивият Рок е готов да рискува живота и кораба си за да те плени. Можеш ли да се сражаваш?
— Ще опитам — спокойно отговори свещеникът и потупа по рамото Хаймп окуражително. Той беше доста уморен, но разбираше, че няма друг изход. — Ако ние ги победим, дали тази шайка — той кимна към пиратите, — няма да се опитат да ни нападнат?
— Не, — поклати глава Хаймп, — морският кодекс е ненарушим. Не забравяйте също, че Рок има двама заместници, които веднага ще използуват шанса, за да оглавят кораба. Не, не това е опасността, а че плешивеца е опасен боец. И кой знае що за партньор ще доведе със себе си? — С тези думи Хаймп отривисто махна с ръка на пиратския главатар за съгласие.
Кодексът изискваше арена на дуела да бъде корабът на предложилите го. Хиеро огледа тясната палуба на „Морска дева“, която, дори и след като моряците махнаха вързопите съ стоха, представляваше твърде ограничено пространство за смъртоносната битка на четиримата човека… Хаймп продължаваше да му бръмчи над ухото:
— Ние нищо не губим, Пер Дъстин. Ако загинем, другите ще станат роби, но няма да ги убият и изядат. Ако ние победим, ще вземем стоките и всичко, което поискаме, от техния кораб. Екипажът им не ме интересува…
Лучара помогна на Хиеро да смъкне кожената си куртка. Дъщеря на крал, който непрекъснато водеше войни, тя се стараеше да не пада духом, но свещеникът чувствуваше как треперят ръцете й и знаеше, че тя няма да преживее смъртта му. Брат Алдо кимна с глава и без да каже дума му скисна ръцете. Лицето на единадесетника беше мрачно и съсредоточено. Вероятно причината беше огромната енергия, която старият човек изразходваше за да контролира огромните птици.
Хиеро повъртя замислено късия си меч и след това погледна към внушителния корабен арсенал. Там той си избра тежък квадратен кожен щит, обкован с метал по краищата. Взе шлем и кинжал, който пъхна в колана си. Сега той беше готов за схватката.
Хаймп също хвърли тежката куртка и ботушите, които намаляваха подвижността му. Той не взе щит, а измъкна от каютата си огромен двуръчен меч. Оголеният му торс показваше необикновено силна мускулатура. За загрявка той няколко пъти разсече въздуха с меча. Външността на капитана вече не предизвикваше смях — чувствуваше се жестокият и безпощаден мъж-воин.
Лодката на противника акостира към борда на „Морска дева“. Над палубните перила първо се показа лъщящият череп на пиратския капитан, а след това на палубата скочи и партньорът му. Хиеро усети как сърцето му трепна: неговият противник беше лемут от неизвестна порода! На шията му висеше защитен медальон на Нечестивия.
Лемутът беше колкото среден на ръст човек. Тялото му беше покрито с дребни сини люспи. На главата му нямаше уши и нос като човешките, а само дупки на съответните места. Над мътните, кръгли очи на лемута се открояваха изпъкнали, като на горила, вежди. Имаше само къса набедрена престилка. В дясната, невероятно мускулеста ръка, той държеше тежка бойна секира, а в лявата кръгъл щит. Нещо демонично се чувствуваше във фигурата му, и това веднага се усети от неволната реакция на моряците от „Морска дева“, които масово се дръпнаха от него като от прокажен.
Плешивият Рок обаче остана верен на суетността си. Той беше облечен във впечатляващата си червена камизола, обсипана със скъпоценности. Не по-малко брилянти и злато имаше по пръстите му. В дясната си ръка държеше гъвкава шпага, а в лявата — двуостър кинжал.
Екипажът на „Морска дева“ се събра на носа и кърмата, за да не пречи на предстоящия двубой. Те би трябвало да бъдат неутрални, но ръцете на хората импулсивно стискаха оръжия, а очите горяха със зловещ блясък.
— Ние ще се сражаваме по средата на кораба, скъпи скелете — озъби се Хаймп. Ти и твоят мухлясал приятел ще застанете там, — той посочи задната част на кораба, — а ние тук. Аз давам сигнала за началото. Ако до обед не завършим, ще си направим почивка. Става ли?
— Ха, много си умен, фараш нещастен. Явно е, че ти и твоя северен дивак не сте имали работа с глит. На него му трябва много късо време, за да се разправи с двамата заедно. Взех го назаем от приятели, които живеят на едно островче в северните заливи, и мога да ви уверя, че не съжалявам за сделката.
В потвърждение на тази реклама човекообразният звяр заръмжа, като отвори паст с едри жълти зъби. Рок подигравателно се усмихваше. В настъпилата тишина внезапно прозвуча гласът на свещеника:
— Добре са ми известни твоите приятели, капитан Рок. Те са живи трупове. Те са кандидати за гроба, където скоро ще попадне глупавата твар заедно с теб. Давам ви най-много един час живот.