Дверите на Скръбния дом
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дверите на Скръбния дом». Краткое содержание книги:
В мините на Отатарал Фелисин, най-малката дъщеря на низвергнатия благороднически род Паран, мечтае за възмездие над сестра си, която я е осъдила на доживотна каторга. Бягството я отвежда на континента и в Рараку, където душата й ще се прероди и бъдещето й ще придобие яснота. Обявените вече за изменници Подпалвачи на мостове Фидлър и професионалният убиец Калам са решени да изпълнят клетвата си да върнат обсебената преди от божество Апсалар в отечеството й и да убият императрица Ласийн, но буреносните събития ще въвлекат и тях.
Междувременно Колтейн, новият пълководец на седма малазанска армия, повежда разбитите си, изтощени от войната легиони, в последно дръзко сражение, за да спаси живота на тридесет хиляди бежанци, и по този начин — да си осигури бляскаво място в историята на Империята.
Разположен в един великолепно описан свят, раздиран от безвластие и тъмна, неудържима магия, „Дверите на Скръбния дом“ е ужасяващата, жестока втора част на монументалната „Малазанска книга на мъртвите“.
Мащабен, съкрушителен роман за война, интриги и предателства, потвърждаващ, че Стивън Ериксън е разказвач със секващ дъха талант, въображение и оригиналност.
Имаше още, някъде зад стената на бурята, вятърът заглушаваше ръмженето и скимтенето им. Явно се биеха с нещо. Калам си спомни, че Ша’ик бе споменала за д’айвърс, нападнал апториана — неуспешно — преди няколко седмици. Изглежда, превъплъщенецът се опитваше отново.
Конят побягна по пътя на юг. Калам се извърна бясно към двата вълка, но видя, че вече ги няма — само две кървави дири отвеждаха назад в бурята. Всички звуци на битка от недрата на Вихъра бяха секнали.
Миг след това Апт изникна пред очите му. От хълбоците му струеше тъмна кръв, капеше и от острите му като игли зъби, от което разкривената му в подобие на усмивка челюст изглеждаше още по-грозна. Съществото изви издължената си глава и погледна Калам с черното си, разбиращо око.
Калам се намръщи.
— Достатъчно рискувам и без проклетите ти кръвни вражди, Апт.
Демонът щракна челюсти, змийският му език се стрелна да оближе кръвта по зъбите му. Калам забеляза, че трепери — някои от раните по врата му изглеждаха дълбоки.
Убиецът въздъхна.
— Лечението ти ще трябва да почака, докато си намеря коня. — Смъкна манерката си от колана. — Но мога поне да ти почистя раните. — И пристъпи към него.
Демонът се дръпна уплашено и сведе механично глава.
Калам спря.
— Е, добре, нямаш нужда май. — Намръщи се. Нещо шантаво имаше в този демон, застанал така на ниската избеляла скала, с извърната на една страна глава и разширени ноздри, за да подуши въздуха. Убиецът се намръщи още повече. „Нещо…“ След дълга пауза въздъхна и погледна счупения нож, който все още стискаше в дясната си ръка. Беше носил двете еднакви оръжия почти през целия си зрял живот, като огледало на двойната вярност, която изпитваше. „Коя от двете изгубих сега?“
Отупа прахта от телабата си, прибра си арбалета, метна го през рамо и закрачи на юг. Апт тръгна с него, вече по-близо, смъкнал ниско глава. Единственият му преден крайник вдигаше облачета прах, които засияваха розови на гаснещата светлина на слънцето.
7.
Смъртта ще бъде моят мост.