Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
Искаше й се да спомене и за ревността към многобройните му похождения, с която трябва да се бори, ако приеме да стане негова жена, но предпочете да не се унизява с подобни признания.
— Не винаги намираш нужния отговор, Елизабет. Понякога логиката и практичността май ти изневеряват.
— Ти също не винаги си на правия път, Джони.
Той стана рязко, вгледа се в нея за момент, после се обърна към прозореца и погледът му се зарея навън.
— Може би трябва да извикам моя свещеник и да се оженим на момента — каза разпалено Джони, озадачен от продължаващото й упорство, което минаваше вече всякакви граници. Техният век безспорно толерираше повече мъжете и не се съобразяваше много с желанията на жените. — Защо ли съм толкова учтив? — каза той повече на самия себе си, отколкото на Елизабет.
Тя обаче го чу и побърза да му отговори с яден тон:
— Може би, защото се страхуваш, че мога да кажа „не“ по време на самата церемония.
Той осъзна, че тя не разбира факта, че учтивостта му не е свързана с него самия; всички компромиси от негова страна бяха единствено заради нея. Дали тя ще извика „не“ пред Бога и в лицето на свещеника, нямаше значение. Дори и тя да огласеше пред целия град несъгласието си с тази женитба, не го интересуваше изобщо. Това, което го вълнуваше, бяха нейните чувства. Той реши, че в случая е подходил към проблема откъм погрешната му страна; бил е прекалено учтив и рационален.
Техните отношения обаче никога не са били рационални. Това, което ги бе събрало, което им бе доставило удоволствие и все още бе живо в съзнанието на Елизабет, нямаше нищо общо със здравия, практичен разум. Между тях имаше просто едно уникално, даже малко екстравагантно физическо привличане, което бе толкова силно, че Джони често се питаше дали не се погубва, като е решил да се ожени за нея. Понеже той нямаше намерение да търси тънките нюанси между влечението, което изпитваше към нея, и любовта, на него му бе достатъчно да разбира, че чувствата му към Елизабет не приличат по нищо на онова, което бе изпитвал към всички останали жени в своя живот.
Той се отдръпна от прозореца и каза:
— Довечера ще дойда отново при теб.
— Как да разбирам това? — откакто бе забременяла, настроенията й се сменяха често и сега, въпреки че зададе въпроса си остро, тя почувства как по тялото й преминава приятна тръпка.
— Разбирай го, че трябва да облечеш нещо, което ще ми хареса — каза той с усмивка. — Искам довечера да бъдеш мила с мен.
ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА
През целия ден не можа да си намери място, толкова развълнувана се чувстваше. Опита се да чете, после излезе да се разходи с Хелън. Прекара следобеда в кухнята с мисис Райд, която й разказа случки от детството на Джони. От това безпокойството й нарасна повече. Ставаше й все по-трудно да разсъждава трезво, защото фактът, че се намира в дома на Джони Кари, сам по себе си беше достатъчен да я извади от равновесие.
Тази вечер Хелън като че ли се стараеше особено много, докато й помагаше да се облече — грижливо надипляше полата й, оправяше дантелите на деколтето й, подаваше й парфюма с мирис на рози, който й бе донесла същата вечер. Накрая върза косите й със златна лента, която подхождаше на дантелата на току-що ушитата й нова копринена рокля.
И когато Елизабет се оплака, че цялото това старание я изнервя, Хелън се усмихна снизходително.
— Бременността често действа изнервящо — каза благо тя. — Но аз почти приключих, миледи, а и вие искате да изглеждате безупречно заради него тази вечер.
— Защо ще искам това? — попита Елизабет, леко раздразнена. — Не разбирам защо тази вечер да е по-различна от всяка друга.
Слугинята погледна настрани.
— Ти знаеш нещо! — обвини я Елизабет и усети стомаха си да се свива, когато си даде сметка, че новата рокля и особената грижа за вида й имаха някаква връзка с предстоящата вечер.
— Не, миледи, не знам абсолютно нищо… Господарката й обаче долови тревогата в гласа й, както и това, че не смееше да я погледне.
Нямаше смисъл да измъчва бедното момиче, което очевидно не можеше да й разкрие онова, което знаеше, но то послужи като предупреждение за Елизабет. Тя и бездруго винаги беше нащрек, когато имаше работа с Джони Кари.
Младата жена не хапна почти нищо от вечерята си, въпреки че Хелън се бе погрижила да украси масата с рози от зимната градина. Когато на вратата се чуха познатите удари, тя почти подскочи в стола си.
Джони се появи миг по-късно, без да изчака позволението й да влезе в стаята.