Черният еднорог
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #2
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният еднорог». Краткое содержание книги:
Къде е Уилоу? Къде е тайнственият черен еднорог който тя издирва?
— Какво?
Дърк полупритвори очи.
— Ваше Величество, кой мислите, че ме е изпратил?
Бен бавно седна на земята, кръстоса крака и отпусна ръце на скута си.
— Вълшебните същества ли са те изпратили?
— Искаш да кажеш защо един котарак? Защо не куче? Защо не лъв или тигър? Или може би някой друг Паладин? Това ли е смисъла на въпроса ти? — на Дърк му настръхна козината. — Е, котарак е онова, от което се нуждаеш и заслужаваш, скъпи ми кралю! Дори повече, отколкото заслужаваш! Бях изпратен, за да събудя твоето съзнание — да те накарам да мислиш! Не съм изпратен, за да те спасявам! Ако искаш да се спасиш, трябва да намериш спасението в себе си! Така е било винаги и винаги ще бъде!
Котаракът се изправи, скочи от скалата и закрачи към изумения Бен.
— Уморих се да се навъртам около теб. Казах ти всичко, което трябва да знаеш, за да се пребориш с магията, която е използвана срещу теб. Направих всичко, само дето още не съм ти напъхал носа в истината за това как стоят нещата, но последното не мога да направя! Не ми е позволено! Вълшебните същества никога не разкриват истината на смъртните. Но аз ти помагах да се спасяваш, когато животът ти бе в опасност, а това не бе чак толкова често, колкото си въобразяваше. Грижих се за теб и те насочвах, когато можех. Но най-важното, карах те да мислиш, а това на свой ред съхрани живота ти! — той млъкна. — Е, край на всичко това. Нямаш повече време за размишления!
Бен разтърси глава.
— Дърк, но аз не мога просто…
— Остави ме да довърша! — подвикна му котаракът. — Кога най-сетне хората ще се научат да изслушват котараците? — и той присви зелените си очички. — Вълшебните същества ме изпратиха да ти помогна, кралю, но ме оставиха сам да избирам как. Не са ми казвали нито какво да ти говоря, нито какво да правя. Не са ми казвали, защо смятат, че тъкмо аз мога да ти помогна. Това не е в стила на вълшебните същества — нито на котараците! Ние винаги сами решаваме как да постъпим и явно следваме повелите на живота. Играем игри, защото такава е нашата природа. Котешки игри или вълшебни игри, това е все едно. Той вдигна едната си лапа.
— Чуй ме сега добре. Никой не може да получи отговори на проблемите, пред които е изправен. На никого животът не му е поднесен като на сребърна тепсия — нито на котараците, нито на кралете! Ако искаш да разбереш истината за нещата, трябва сам да я откриеш. Ако искаш да разбереш, каквото не разбираш, трябва сам да го установиш. Ти си мислиш, че си затънал в неразрешими проблеми. Смяташ, че не можеш да се освободиш от тях. Отнели са ти самоличността, откраднали са ти кралството. Отвсякъде си обкръжен от врагове, приятелите са те напуснали. Тази верига от сложни обстоятелства е съставена от свързани брънки, Бен Холидей. Разбий една от тези брънки и веригата ще се разпадне! Ала в твои ръце е свредлото — не в мои, нито на някой друг. Ето, това се опитвам да ти кажа още от първия ден! Разбираш ли ме?
Бен бързо кимна с глава.
— Разбирам.
Дърк свали лапа.
— Надявам се. И още веднъж ти повтарям: магията, срещу която се бориш, е магия на измамата — огледало, което отразява истините така, че ги превръща в полуистини и лъжи. Ако успееш да видиш отвъд огледалото, ще можеш да се освободиш. А ако се освободиш, ще можеш да помогнеш на приятелите си. Ала ще трябва да побързаш!
Той се протегна, обърна се и тръгна, но след няколко крачки отново се обърна към Бен. Горската поляна бе стихнала и дори птиците в дърветата бяха млъкнали. Слънцето продължаваше да грее, като хвърляше сенки на листа и клони долу над поляната, и Бен и Дърк бяха целите нашарени.
— Черният магьосник се бои от теб, Бен Холидей — тихо му каза Дърк. — Той знае, че си близо до отговорите, които са ти нужни, за да се освободиш, и ще се опита да те унищожи преди да е станало това. Аз ти подсказах как да намериш отговорите, които могат да го унищожат. Използвай това. Ти си интелигентен човек. Ти си човек на закона, човек на правото — уреди сега своя собствен живот!
И той безшумно се упъти към края на поляната, без да се обръща назад.
— Много ми беше приятно с вас, Ваше Величество — подвикна му той. — Удоволствие бе за мен да пътувам с вас. Но нашето съвместно пътуване свърши засега. Трябва да ида на други места, защото имам и други ангажименти. Ще си спомням за вас. Някой ден може би отново ще се видим.
— Почакай, Дърк! — викна Бен подире му и скочи на крака, опитвайки се да преодолее шемета си.
— Не се бавете, Ваше Величество — отвърна котаракът, вече почти изчезнал сред сенките. — А и не мога нищо друго да направя за вас. Направих всичко, което можах. Всичко хубаво.