Черният еднорог
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #2
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният еднорог». Краткое содержание книги:
Къде е Уилоу? Къде е тайнственият черен еднорог който тя издирва?
Тя изтри сълзите си и срещна очите на еднорога: Той продължаваше да я чака. Не побягна, както би могъл и както може би трябваше. Просто чакаше.
Но какво чака? Какво иска от нея?
Тя се почувства объркана. Наистина не знаеше. Погледна смарагдовозелените очи на еднорога с надеждата, че това вълшебно същество ще й даде отговор. Тя трябваше да узнае. Това невероятно същество разчиташе на нея — а тя дори не знаеше какво да прави. Чувстваше се безсилна и уплашена. Чувстваше се глупава.
Мийкс сигурно беше по следите им. Какъвто и да беше онзи котарак, нямаше да успее да отблъсне магьосника задълго. Мийкс щеше да ги открие и нея, и еднорога. Той искаше да притежава черния еднорог; в това непознатият бе прав. А значи може да е бил прав и за сънищата.
Което пък означаваше, че този непознат може би наистина е Бен.
Обзе я отчаян копнеж, но тя го преодоля. Нямаше време да мисли сега за подобна възможност. Черният еднорог бе в опасност и тя трябваше да намери начин да му помогне. Той явно чакаше помощ от нея, разчиташе на нея. Трябваше да открие как да му помогне.
А за това имаше един-единствен начин. Тя инстинктивно го разбра. Трябваше да докосне еднорога и да се остави магията му да я проникне. Трябваше да се отвори и възприеме неговите представи.
Започна да диша дълбоко и бавно, опитвайки се да се успокои. Страхът я бе направил несигурна. Струваше й се, че иска нещо немислимо. Никой не може да докосне един еднорог, без да загуби себе си. Никой. О, да тя вече бе докосвала това вълшебно създание — когато му слагаше вълшебната юзда и когато, възседнала го, избяга през поляната. Но и в двата случая едва съзнаваше какво върши; всичко й се бе струвало като мимолетен вълшебен сън. Докато сега искаше съзнателно и доброволно да го направи, с което рискуваше живота си. В това отношение всички легенди бяха единодушни. Еднорозите принадлежаха само на себе си. Докоснеш ли еднорог, изгубен си.
И все пак тя щеше да го направи. Беше се решила. Черният еднорог бе нещо повече от легендите отпреди хиляди години, той бе нещо повече от съня, който я беше увлякъл, повече дори от самото му физическо присъствие. Той бе един неизбежен копнеж, станал неразделна и неотклонна част от нея, една загадка, която трябваше да разреши. Смарагдовозелените очи на това създание отразяваха най-скритите й пориви. Нищо не беше тайна за него. Собственото й тяло я издаваше, то изпитваше непреодолим копнеж по еднорога. Обладал я бе порив по-силен от всичко, което познаваше. Всички опасности, въображаеми или реални, които можеше да крие черният еднорог, избледняваха пред този порив. Тя трябваше да реши загадката на еднорога каквото и да й струва това. Трябваше да разбере истината.
Обливаха я топли и студени вълни. Изправи се и тръгна, лека като перце. Трепереше, изпълнена с ужас и очакване до полуда. Беше цялата само един копнеж.
О, Бен, мислеше си отчаяно тя! Защо ли не си тук сега?
Черният еднорог търпеливо чакаше като абаносова статуя сред прошарените сенки, без да отмества поглед от Уилоу. Силфидата го гледаше, сякаш той е най-скъпото й упование, роден сякаш от собствената й нужда.
— Трябва да узная истината — промълви тя, когато най-сетне застана пред еднорога.
И бавно протегна към него ръцете си.
Поляната, някога покрита с трева и ярки цветя, сега бе съсипана, обгоряла, пуста димяща земя сред горските дървета. Куестър Тюс се бе изправил в края й и напразно се опитваше да зърне нещо в пушилката. Беше покрит с прах и пепел, високият му прегърбен силует изглеждаше по-зле от всякога, синята мантия с цветни шарфове бе обгоряла и изпокъсана, пъстрите му кожени ботуши — протрити и изцапани. Магическата битка между Мийкс, демона и Еджууд Дърк накрая просто го бе запратила във въздуха. Той остана съвсем без дъх и се озова едва увиснал в клоните на стара червена топола за най-голямо удивление на катеричките и птиците, които си бяха свили гнезда в клоните й. Абърнати, коболдите и гномите не се виждаха никъде. Бен Холидей, Уилоу и черният еднорог бяха изчезнали. Куестър се спусна от тополата и тръгна да ги дири. Ала не успя да намери никой измежду тях.