Черният еднорог

— Силфидата е с черния еднорог, предполагам. Не зная точно къде. А приятелите ти се разпръснаха на всички страни. Експлозията ги запрати във въздуха. Такава магия не е препоръчително да се използва. Жалко, че Мийкс не може да разбере това.

Бен запримига, за да преодолее замайването си и се вгледа в котарака.

— Мийкс разбра кой си, нали?

— Той разбра какво съм.

— О! Но как стана това, Дърк?

Котаракът се замисли над въпроса му.

— Магьосниците и призматичните котараци са кръстосвали пътищата си и преди, Ваше Величество.

— И то не като приятели, доколкото разбирам?

— Обикновено не.

— Той май се уплаши от теб.

— Той се плаши от много неща.

— Не е единствен.

— Ами какво стана с него?

— Нямаше защо да продължава тази битка и отлетя с демона си. Предполагам, че е отишъл да вземе магическите книги. Мисли си, че му трябва тяхната сила. И пак ще се върне. И тогава, струва ми се, ще ви преследва докрай. Добре е да сте готов предварително.

Бен направо се смръзна. Бавно се изправи, като чувстваше ставите си разхлабени.

— Трябва да намеря другите — каза той, опитвайки се да преодолее страха и отчаянието, които внезапно го бяха обзели. — Но как мога да сторя това, по дяволите! — опита се да тръгне, но главата му отново се замая и той се отпусна на едното си коляно. — По какъв начин мога да им помогна въобще? Ако не беше ти, с мен щеше да е свършено. Аз не мога да направя нищо. Чувствам се също както в деня, когато Мийкс ме изхвърли от двореца. Още не мога да разбера, защо никой не ме разпознава. Още не ми е ясно, как така Мийкс се е сдобил с медальона. Не зная защо му е потрябвал черния еднорог. Изобщо не разбирам какво става!

Дърк отново се прозя.

— Така ли?

Бен не го чуваше.

— Само едно ще ти кажа. Не мога да се оправя във всичко това сам. Изобщо не съм в състояние. Няма смисъл да се самозалъгвам — нужна ми е помощ. Смятам да постъпя, както трябваше да постъпя още в самото начало. Ще ида в мъглите, макар и без медальона, да се срещна с вълшебните същества. Ще постъпя, както по-рано. Ще отида да поискам от тях магическа способност, която да ми помогне да победя Мийкс. Те ми помогнаха, когато бях изправен срещу Нощната сянка; ще ми помогнат и срещу Мийкс. Трябва да ми помогнат.

— О, но това не е вярно, нали разбираш? — тихо каза Дърк.

— Вълшебните същества помагат само когато решат. И ти знаеш това, скъпи кралю. Винаги си го знаел. Не можеш да разчиташ на тяхната помощ. Можеш само да се надяваш на нея. Дали да ти помогнат или не, решават те.

— Няма значение — упорито поклати глава Бен. — Ще тръгна към мъглите. Когато ги открия…

— Ако ги откриеш — прекъсна го Дърк.

Бен млъкна и се изчерви.

— Нямаше да е зле да ми вдъхнеш малко кураж! Какво те кара да мислиш, че няма да ги открия?

Дърк го изгледа и започна да души нещо. Наоколо им пееха птици.

— Защото те не искат да ги намирате, Ваше Величество — каза накрая котаракът. Той въздъхна. — Те самите вече са ви намерили, както виждате.

Настъпи дълго мълчание. Бен и котаракът се гледаха без да отместват очи един от друг. Бен се прокашля.