Черният еднорог
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #2
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният еднорог». Краткое содержание книги:
Къде е Уилоу? Къде е тайнственият черен еднорог който тя издирва?
— Не зная кой от двама ви е Бен — тихо каза тя. — Може би никой.
Думите й отекнаха във внезапно настъпилата тишина. Ужасно напрежение бе надвиснало над озарената от слънцето поляна, със замръзнали шахматни фигури, всяка, от които бе готова да се втурне в различна посока. Еднорогът зад нея стоеше неподвижен.
Трябва да направя нещо, каза си отново Бен и трескаво мислеше какво да бъде то.
И в този момент откъм гората се зададе Еджууд Дърк. Той идваше все едно, че е бил на следобедната си разходка, шляейки се най-спокойно сред дърветата и внимателно подбираше пътя си сред гъстите треви и цветя, вдигнал глава и опашка, без да поглежда нито вляво, нито вдясно. Не обръщаше внимание никому. Изглеждаше така, сякаш се е натъкнал на всички тях съвсем случайно. Дърк отиде право в средата на поляната, спря се, небрежно огледа всички събрани и седна.
— Добър ден — поздрави той. Мийкс нададе такъв вик, че всички подскочиха, и захвърли наметалото си. Маската на Бен Холидей потрепна като отражение във водата на вир, в който е хвърлен камък, и започна да се разпада. Уилоу извика. Магьосникът вдигна ръка с издадени нокти и избълва зелени огньове с цялата си ярост към Еджууд Дърк. Ала котаракът бе започнал вече да се преобразява, дребното му космато тяло започна да нараства, да потрепва и да се оглажда, докато се превърна в кристал, напомнящ диамант. Огнената струя, която магьосникът бе насочил насреща му, се отрази в него и искри се разпиляха над дърветата, тревите и пръстта.
В този момент Бен отчаяно се спусна към Уилоу, крещейки като полудял. Но силфидата бе успяла да избяга. С обезумели очи, тя се гушеше до черния еднорог, държейки в ръце златната юзда, която я свързваше с вълшебното създание. Еднорогът тъпчеше и се издигаше на задните си крака, надавайки своя висок, злокобен вик и пробягваше напред-назад. Уилоу се държеше за животното, като уплашено дете за майка си и се влачеше, вкопчена в него — далеч от Бен.
— Уилоу! — викна й той.
Мийкс продължаваше да напада Еджууд Дърк. Огнените струи от първата му атака още не се бяха разпилели, когато магьосникът нападна още веднъж. Около пръстите му се оформи огромно огнено кълбо, което потръпна и беше погълнато от кристала. Огънят отново експлодира и се върна обратно към магьосника като порой огнени стрели. Мийкс се скри зад наметалото си и стрелите се отклониха от него, посипвайки се във всички посоки. Някои от тях се забиха в кожата на демона, свил се зад магьосника, и той изрева и се надигна към небето с яростен вой.
Навсякъде се издигаха пламъци и дим и Бен вървеше като слепец сред пушилката. Зад него другарите му извикаха. Крилатият демон скри слънцето над главите им, сянката му затъмни ливадата като при слънчево затъмнение. Черният еднорог изрева и се спусна напред, а Уилоу се хвърли върху му. Дали инстинктът й подсказа това или нямаше друг избор, все едно — тя беше отнесена надалеч. Еднорогът се стрелна покрай Бен толкова бързо, че той почти не го и зърна. Протегна ръка към него, но късно. Успя да зърне за миг призрачния силует на Уилоу, притиснала се към гърба на еднорога, след което, двамата изчезнаха сред дърветата.
И в този момент крилатият демон нападна. Спусна се като камък над поляната, гмурвайки се от празните небеса и бълвайки дим от своята паст. Бен залегна на земята и закри глава. С крайчеца на окото си забеляза как Дърк потрепери, огъна се от силата на огъня, и го отрази обратно. Пламъците се забиха в демона и отблъснаха чудовището. Поляната бе обгърната от дим и пара.
Мийкс удари отново и Еджууд Дърк отблъсна атаката. Демонът също нападна и котаракът отново насочи огъня обратно към него. Бен се изправи, падна, пак се изправи и се затътри като слепец сред полето на битката. До него стигаха викове и крясъци и танцуваха видения в мъглата пред насълзените му очи. Той търсеше с пръсти нещо, за което да се хване, каквото и да било — и най-сетне се вкопчи в медальона.
Усети в дланите си бяла топлина. В миг му се стори, че видя Паладин, като бледо видение в далечината — сребрист, облечен в броня силует, възседнал огромен бял кон.
Видението обаче изчезна, и Бен знаеше това. Гърлото му се сви и той се задуши от пламъците, които магьосникът и демонът продължаваха да насочват към Еджууд Дърк, който пък ги връщаше обратно към тях. Цветята и тревите изгоряха и се обърнаха на пепел. Дърветата се разклатиха и листата им посърнаха. Целият свят бе обгърнат в пламъци.
И накрая цялата поляна се разтърси от жесток взрив, който сякаш обгърна всичко. Бен бе понесен нагоре като съчка и полетя, размахал ръце и крака, въртейки се като вретено.