Молитвената песен
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Молитвената песен». Краткое содержание книги:
— Въпреки всичко пак си на крака, Джеър Омсфорд! Прегърна младежа от Вейл и те отново тръгнаха след мълчаливия водач. — Надявам се, че си добре.
— Много по-добре — отвърна му с усмивка Джеър. — Как е ръката ти?
— Нищо особено. Някаква си малка драскотина. Чувствам я леко вдървена. Това е всичко. Ама каква нощ, а? Имахме късмет, че всички се измъкнахме живи. Я го погледни този! — Посочи Слантър, който се влачеше на крачка след тях. — Спасил се е като по чудо! Той каза ли ти?
Джеър поклати отрицателно глава и Еден Елеседил моментално разказа всичките перипетии на Слантър и Хелт при преминаването им през лагера на гномите предишната нощ. Джеър слушаше все по-изумен и току поглеждаше към гнома. Под маската на заучено безразличие Слантър изглеждаше леко смутен от цялото това внимание, което му обръщаха.
— Какво пък чак толкова се е случило — заяви той начумерен, когато възторженият елф свърши разказа си. Джеър прояви достатъчно благоразумие и не каза нищо повече по въпроса.
Водачът им ги изведе по една стълба на укреплението на северната наблюдателна линия. Озоваха се сред зеленина и дървета, които очевидно растяха върху пренесен чернозем в оранжерии и под открито небе. Дори тук, сред високите планини, джуджетата бяха донесли със себе си нещичко от дома си, помисли Джеър възхитен.
Зад градините имаше тераса с маси и пейки.
— Почакайте тук — нареди им джуджето и ги остави сами.
Джеър се обърна към Еден:
— Защо днес няма сражения, принц на елфите? Какво е станало с армиите на гномите?
Еден Елеседил поклати глава:
— Никой не знае нищо със сигурност. Почти цяла седмица шлюзите и бентовете са под обсада. Всеки ден щурмуват крепостта от двете страни. Днес обаче няма нападения. Гномите са се събрали на обсадните си линии и ни наблюдават — това е всичко. Изглежда чакат нещо.
— Това хич не ми харесва — измърмори Слантър.
— То не се харесва и на джуджетата — отвърна тихо Еден. — До Кълхейвън заминаха пратеници, а разузнавачи тръгнаха по подземните тунели към тила на армията на гномите. — Замълча, после погледна Джеър. — Гарет Джакс е с тях.
Джеър го изгледа изумен:
— Той ли? Защо? Къде е отишъл?
— Не знам — поклати бавно глава Еден. — Нищо не ми каза. Не мисля, че ни е изоставил. Взе със себе си и Хелт.
— Аха, значи те ще си правят свое собствено разузнаване — намръщи се Слантър. — Точно в негов стил.
— Кой знае? — усмихна се елфът. — Майсторът на бойните изкуства не обича да споделя намеренията си с никого, Слантър. — Този човек е движен от тъмни причини и тъмни цели — измърмори гномът почти на себе си.
Замълчаха, без да се поглеждат, всеки отдаден на свои мисли за Гарет Джакс. Джеър си спомни, че Кристалът на виденията и Сребърния прах са у Майстора на бойните изкуства. Ако нещо се случеше на Гарет Джакс, магията на Краля на Сребърната река щеше да бъде загубена, а заедно с нея и единствената възможност на Джеър да помогне на Брин.
Сепнаха се от шума на отварянето на врата и Форейкър се появи от крепостта. Бързо ги доближи и им стисна ръцете за поздрав.
— Отпочина ли си, Омсфорд? — попита той Джеър и младежът кимна. — Добре. Помолих да ни донесат вечерята на терасата. Хайде да седнем някъде.
Посочи масата най-близо до тях и всички седнаха. Дърветата и храстите на градината засенчваха още по-силно сивия късен следобед. Запалиха свещи. Минути по-късно им донесоха месо, сирене, хляб, супа и бира и те започнаха да вечерят. Джеър се изненада, когато откри колко беше изгладнял.
Когато свършиха с яденето, Форейкър се дръпна от масата и зарови по джобовете си. Хвърли поглед на Джеър:
— Аха, ето къде били.
Държеше в ръката си торбичката със Сребърния прах и Кристала на виденията:
— Гарет Джакс ми каза да ти ги дам. Помоли ме да ги пазя, докато спиш. Поръча ми да ти кажа и още нещо. Снощи си проявил голяма смелост.
Младежът от Вейл се изчерви от изненада и изведнъж се почувства невероятно горд. Погледна смутено Еден Елеседил и Слантър, после отново джуджето.
— Къде е той сега? — измънка той.
Форейкър сви рамене:
— Отиде с човека от границата да проучи един проход, който ще ни изведе от крепостта на север зад обсадните линии на гномите. Иска преди да тръгнем да се увери, че е безопасен. Ще потеглим утре вечер. Не можем повече да чакаме да се вдигне обсадата. Тя може да продължи с месеци. Според него вече доста време сме загубили тук изолирани.