Ламермурската невеста [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
Сутринта на същия този ден бързоходец достави на лорд-пазителя писмо от споменатия преди известно време приятел — същия, който без да жали сили, тайно сплотяваше група патриоти под върховенството на най-страшния противник на сър Уилям, дейния и честолюбив маркиз А… Този твърде полезен приятел до голяма степен бе успял в преговорите със сър Аштън: не получи от хитрия политик благосклонен отговор, но поне бе изслушан с внимание от него. Когато съобщи за това на маркиза, онзи му отговори със старата френска поговорка: „Château qui parle et femme qui écoute, l’tin et l’autre va se rendre.“80 Държавен деец, който изслушва в мълчание предложение за смяна на правителството, според маркиза малко се отличава от замъка, който влиза в преговори с неприятеля, или хубавица, която изслушва мълчаливо любовните слова. И маркизът реши да ускори превземането на крепостта, наричаща се „лорд-пазител на печата“.
Затова към посланието от приятеля и съюзника на маркиз А… бе приложено и писмо от самия маркиз, в което той откровено предлагаше неофициално да гостува на лорд-пазителя в замъка Рейвънсууд. Приятелите тъкмо били поели на юг из страната и можели да се отправят към замъка отвсякъде; хановете и кръчмите били ужасни; с единия от пътниците сър Аштън бил отдавнашен приятел, а с другия, маркиза, макар и не чак толкова близък, бил достатъчно познат, за да не буди посещението му подозрения и да не даде храна за разни упреци от страна на тези, които биха желали да окачествят визитата като политическа интрига. Сър Аштън веднага отговори със съгласие, но в душата си реши да не предприема нито една крачка по-далеч от изискванията на разума, под което разбираше личните си интереси.
Две обстоятелства бяха твърде щастливи за него: присъствието на Рейвънсууд и отсъствието на съпругата. Като използува престоя на Рейвънсууд в дома си, лорд-пазителят се надяваше да осуети всяка възможност за опасни враждебни действия от страна на младия мъж, които той би могъл да предприеме срещу него под покровителството на маркиза. От друга страна, сега, когато сър Аштън възнамеряваше да използува тактиката на протакане и бавене, Луси като стопанка на дома подхождаше за него много повече, отколкото гордата й, своенравна майка, която несъмнено щеше да се постарае да осуети политическите му планове. Зае се да уговаря Рейвънсууд да остане до пристигането на родственика му и успя без особени усилия, защото след обяснението край извора на Нимфата младежът вече не изпитваше желание веднага да напусне замъка. А Луси и Локхард получиха наставления да извършат — всеки в кръга на задълженията си — необходимите приготовления за посрещане на гостите с такъв блясък и разкош, каквито в онези времена бяха съвсем необичайни за Шотландия.
ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Марал. — Сър, почетният гост дойде. Току-що пристигна.
Оувърринч. — Веднага го въведи и направи каквото ще ти кажа… Готова ли е музиката, както заповядах; да го приветствува?