Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)». Краткое содержание книги:
Едно място се наблюдаваше най-внимателно и денем, и нощем от преоблечени войници и нарочно наети съгледвачи. Това място беше ранчото на самия ловец на бизони. Преоблечените войници и съгледвачи бяха поставени наоколо така, че да могат да виждат всичко, което става извън стените, без да бъдат забелязани. Те заемаха през деня едни места, а нощем други; наблюдението беше по този начин непрекъснато, като скритите часови се сменяха едни други. Ако ловецът на бизони се появи, съгледвачите не бяха длъжни да го нападнат. Трябваше само да съобщят на някое наблизо, скрито войсково отделение, което осигуряваше достатъчни сили за целта.
Майката и сестрата на ловеца се бяха върнали в ранчото. Пеоните го покриха и поправиха — което беше лесно, защото огънят не бе засегнал стените. И то стана пак някогашното удобно жилище.
Никой не закачаше майката и дъщерята — предполагаше се, че те подозират непрекъснатото наблюдение на къщата. Но тази благосклонност беше преднамерена. Всяко тяхно движение се наблюдаваше най-внимателно. Те не можеха да напуснат ранчото, без да бъдат проследени, а самото им излизане се съобщаваше веднага на началника от скритите войници. Заповедта беше много строга и неизпълнението й влечеше тежко наказание.
Причините за тези мерки бяха съвсем прости. И Вискара и Робладо вярваха или допускаха, че Карлос може да напусне окончателно селището — защо не?, — като вземе със себе си майка си и сестра си. Защо не наистина? Тук той не можеше да се чувствува вече у дома си, а лесно би намерил друг дом отвъд Великата прерия. Времето нямаше да премахне заплахата, която висеше над него. Извършеното тук злодеяние той би могъл да заплати само с живота си. Напълно естествено беше следователно двамата офицери да подозират, че той възнамерява да се засели другаде.
Но, разсъждаваха те, докато държим като заложници майката и сестрата, той няма да ги изостави. Ще продължава да скита около селището, и ако не днес, то утре тази лисица ще бъде заловена и убита.
Така разсъждаваха комендантът и неговият капитан и затова нарежданията за наблюдаване на ранчото бяха толкова строги. Неговите обитатели бяха всъщност пленници, при все че — както предполагаха Вискара и Робладо — те не подозираха това.
Въпреки всички добре обмислени планове… въпреки всички съгледвачи, разузнавачи и войници … въпреки обещанията за награда и заплахите за наказание дните минаваха, а Карлос си беше все на свобода.
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ОСМА
Доста време Карлос не се чу, ни видя и за него научаваха нещо само по хорски приказки, които се оказваха винаги неверни. И комендантът, и неговият confrere153 почнаха да се безпокоят. Страхуваха се да не би той наистина да е напуснал селището и да се е преселил другаде, а от това те най-много се бояха. И двамата имаха основание да желаят той да се махне от селището. Нищо не би им доставило по-голямо удоволствие въпреки последните събития. Но чувствата им се бяха променили и нито предполагаемият прелъстител, нито зестрогонецът желаеха сега работите да вземат тъкмо такъв край. Жаждата за мъст бе почти унищожила жалката любов на единия и алчността на другия. Съчувствието, което и двамата получаваха поради нещастието си, непрестанно изостряше тази жажда, за мъст. Нямаше опасност тя да заглъхне в гърдите им. Само едно огледало дори би било достатъчно да я поддържа цял живот в, сърцето на Вискара. Двамата Бяха заедно на асотеата в пресидия, гдето разискваха този въпрос и преценяваха дали е възможно последното предложение.
— Той обича безкрайно много сестра си — каза комендантът, — както майка си, макар да е вещица! Но все пак, драги Робладо, човек обича собствения си живот повече от всичко друго. Той знае много добре, че да стои тук, значи ако не днес, то утре да попадне в ръцете им; знае и какво го чака в такъв случаи. Признавам, че няколко пъти успя да се изплъзне много изкусно, но някога може и да не сполучи. Веднъж стомна за вода … Той е хитър негодяи и сигурно знае тази поговорка … затова започвам да страхувам, че се е махнал … поне за известно време. Може да се върне пак някога; но как, дявол да го вземе, можем да поддържаме непрекъснато това следене? То може да измори и самия сатана! Ще почне да досажда, както обсадата на Гранада бе дотегнала на добрия крал Фердинанд и на войнствената му съпруга с несменяната риза!154 Dios! На мене вече ми дотегна!
153
Confrere (фр.) — събрат. Б. пр.
154
Несменяната риза — кралица Изабела Испанска — (1451–1504) се зарекла да не сменя ризата си, докато обсадената Гренада не се предаде на испанците. Б. пр.