Островът от предишния ден
- Автор: Эко Умберто
- Язык: болгарский
- Переводчик: Толя Радева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Островът от предишния ден». Краткое содержание книги:
Този път Еко е избрал XVII век за своята виртуозна игра с огледала, в които се мяркат образите на Галилей, Монтеверди, Караваджо, Сервантес, Рубенс, Шекспир, Вермеер, Паскал… Дневник на корабокрушенец, загадъчен остров, заговори, любовни послания и афоризми — какво ли няма в този превъзходен роман, една истинска енциклопедия, чието богатство предизвиква читателя, мобилизира ума и сетивата му, поднася му ключ към отминалото хилядолетие.
Трябваше значи да се върне назад и да прекоси цялото подпалубно пространство с волиерата и разсадника. Ако Натрапникът не приемаше, когато си поиска, образа на животно или на растение, там не можеше да се скрие. Под руля бяха органът и часовниците. Там също се стигаше до обшивката.
Слизайки още надолу, се беше намерил в най-обширната част на трюма, с другите припаси, баласта, дървата; вече беше почукал по корпуса, за да провери няма ли някое фалшиво дъно, което да прокънти на кухо. Сентината не позволяваше — ако този кораб беше нормален — други скривалища. Освен ако Натрапникът не стоеше прилепен към кила, под водата, като пиявица, и не изпълзяваше на борда нощем, но от всичките обяснения — а беше склонен да допусне много — това му изглеждаше най-малко научното.
На кърмата, приблизително под органа, беше стаичката с легена, телескопа и другите инструменти. Размишляваше, че при огледа й не беше проверил дали помещението завършва току в гръб на кормилото; но от чертежа, който сега правеше, му се струваше, че листът не позволяваше да си представи там друга кухина — ако беше очертал добре извивката на кърмата. Отдолу оставаше само задъненият ходник; а че отвъд него нямаше друго, беше сигурен.
Разделяйки значи кораба на отсеци, го беше изпълнил целия и не му беше останало пространство за никакво ново помещение. Заключение: Натрапникът нямаше постоянно място. Движеше се според неговото движение, беше като обратната страна на луната, за която знаем, че трябва да съществува, но не я виждаме никога.
Кой можеше да зърне обратната страна на луната? Някой обитател на неподвижните звезди — който би могъл да чака, без да помръдва, и щеше да издебне скрития й лик. Докато той се движеше едновременно с Натрапника или оставяше Натрапника да избира ходовете спрямо него, нямаше да го види никога.
Трябваше да стане неподвижна звезда и да принуди Натрапника да се движи. И тъй като Натрапникът излизаше очевидно на палубата, когато той беше в трюмовете и обратното, трябваше да го накара да мисли, че е в трюмовете, за да го изненада на палубата.
За да заблуди Натрапника, беше оставил запалена светлина в каютата на капитана, та Онзи да смята, че е погълнат в писане. После беше отишъл да се скрие навръх надстройката на носа, точно зад камбаната, така че, обръщайки се, можеше да държи под око пространството около бушприта, а пред себе си обгръщаше с поглед палубата и другата надстройка чак до фенера на кърмата. Беше сложил така, че да му е подръка, пушката — а, боя се, и буренцето с ракията.
Прекара нощта, откликвайки на всеки шум, сякаш трябваше още да шпионира доктор Бърд, щипейки уши, за да не се поддаде на съня, до зазоряване. Напразно.
Тогава се върна в каютата, където светлината междувременно беше угаснала. Завари книжата си в безпорядък. Натрапникът беше прекарал нощта там, може би четейки неговите писма до Синьората, докато той беше зъзнал на нощния студ и утринната роса!
Противникът беше влязъл в неговите спомени… Сети се за предупрежденията на Саласар: откривайки страстите си, беше отворил бреш в собствената си душа.
Втурна се на палубата и прогърмя напосоки с пушката, отцепвайки трески от една мачта; после стреля пак и пак, докато не си даде сметка, че не убиваше никого. За времето, което беше нужно тогава да се зареди повторно мускет, врагът можеше да се разходи между два изстрела, надсмивайки се на тази тупурдия — която беше направила впечатление единствено на птиците и те се бяха разврякали там долу.
Смееше се, значи. И къде се смееше? Роберто се върна при своя чертеж и си каза, че наистина не знае съвсем нищо за устройството на корабите. Чертежът показваше само горно, долно и дълго, не и широко. Видян по дължина (в надлъжния му разрез, бихме казали ние), корабът не издаваше други възможни скривалища, ала разгледаше ли се в ширина, още помещения биха могли да се вмъкват между вече откритите.