Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
В канцеларията на двореца на „Балхаусплац“ остават Долфус, министърът на вътрешните работи Фай, държавният секретар по безопасността Карвински и държавният секретар по отбраната генерал-майор Зехнер. Долфус нарежда Фай да се обади в Дирекцията на милицията, за да изпратят полицейски части в сградата на Бундестурнхале в „Зибенщернгасе“, да действуват твърдо и да възстановят реда, генерал-майор Зехнер да телефонира в Министерството на отбраната, за да бъде обявена бойна готовност на армията, незабавно да бъдат изпратени военни части, които да осигурят охраната на канцлерството.
Министрите излизат и Долфус остава за десет минути сам з кабинета си.
Цели четиридесет минути са нужни на заговорниците, за да стигнат до сградата на „Балхаусплац“. Затова генерал-майор Зехнер успява да повика въоръжени части. И в момента, когато първите военни часови застават на входа, в двора влизат камионите с преоблечените войници. Командирът на дежурното военно подразделение обаче не предугажда, че това са преоблечени есесовци, предполага, че е дошло ново подкрепление.
Метежниците скачат от камионите с насочени пистолети и пушки и за няколко минути обезоръжават изненаданите часови. След това съгласно плана се разделят. Задачата на Планета и неговите хора е да заемат първия етаж и кабинета на Долфус, а на Холцвебер — да арестува правителството. Останалите остават на двора, за да пазят арестуваните. Скоро биват арестувани около сто и петдесет чиновници от канцлерството. Натикват ги в задния двор, като насочват срещу тях картечница.
В дванадесет часа и петдесет и три минути въоръжена група под ръководството на есесовеца Планета завзема първия етаж на двореца. Долфус поглежда през прозореца и разбира, че няма спасение. Дворът бил изпълнен с метежници, по стълбището и по коридорите се чували пикове к стъпки, убийците приближавали кабинета на канцлера.
В този момент в помещението влиза тичешком Хедвицек, камериер и лична охрана на канцлера, на когото били известни всички тайни ходове на стария дворец. Хваща Долфус за ръка и тръгват, за да използуват тази последна възможност. След като минат ъгловата стая, през тайния коридор те могат да стигнат до помещенията на държавния архив и оттук незабелязано през задния вход да излязат на улицата. Едва ли заговорниците знаят за този изход.
Отначало Долфус се колебае, навярно не му се е искало да повярва, че той, всемогъщият диктатор, ще трябва да бяга, ала ще не ще, се съгласява. Уви!… В момента, когато притичват с камериера към ъгловата стая, вратата с трясък се отваря и нахлуват няколко души, чиито пистолети са с освободени предпазители.
Изстрел, след него друг! Ото Планета стреля срещу канцлера. Долфус, успял да закрие с ръце лицето си, залитва, извиква за помощ, пада по гръб и загубва съзнание. От раната на шията бликва кръв.
Групата на Шред се събира в кафене „Коловрат“, а групата на Домес — на ъгъла на „Кьортнерщрасе“. Около петнадесет души тръгват към сградата на радиото на „Йоханесгасе“. Изненадват часовите, стреляйки, си пробиват път, барикадират се, нахлуват в студиото за говорителя и принуждават служителите да прекъснат предаването. Насочват към говорителя пистолети и му заповядват да прочете съобщението: „Внимание, внимание, специално съобщение! Правителството на Долфус подаде оставка, президент Миклас упълномощи министър доктор Ринтелен да поеме ръководството на държавните дела.“
Няколко такта музика и приемниците заглъхнат. Техниците от радиопредавателната станция, с която е било свързано студиото, веднага разбират, че става нещо нередно около микрофона и прекъсват предаването. В същия момент пристигат военни и полицейски части. Законните защитници на реда обграждат заговорниците, хвърлят към барикадирания вход няколко гранати, стрелят с картечници по прозорците, влизат в сградата и след кратка схватка принуждават метежниците да капитулират.
На „бойното поле“ остават няколко убити. Сред тях е и нацисткият унтерфюрер Ерих Шред, един от ръководителите на операцията. Останалите вдигат ръце и се качват в пристигналите за целта полицейски камиони.
При оттеглянето си метежниците повреждат предавателното устройство, но след около час техниците включват резервния предавател. Така в петнадесет часа и тридесет и пет минути в радиоприемниците прозвучават първите тонове на „Моето отечество“ от Сметана, след което говорителят прочита следното съобщение: