Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
— Това е единственият случай, в който съм сигурен, че детето е мое, тъй като нито веднъж преди това не настоях да се направи кръвна проба. Но при последната тримата излязохме на разходка с яхта в морето и мъжът й ни беше нещо като придружител. А след това… Джоан Юнис, не зная дали Йохан би одобрил продължението на тази история, но… не бих искал да шокирам едно сладко момиче като теб с подробности. — („Миличка, трябва да науча това!“)
— Джейк, няма начин да шокираш Йохан. Ако е нещо неприятно, ще го спестя на Юнис. Но не оставяй историята по средата.
— Добре, мила. Та значи, те не ме използваха еднократно, за да ме захвърлят. Много пъти след това бях гост в дома им… и в леглото.
— Тройка?
— О, не го казвай така! Понякога.
— Но без повече деца?
— Имаха разрешение за четири и го осъществиха. Според мен обаче за всяко избираха различен баща. Посещавах дома им близо десет години и нито веднъж не съм спал сам. Все още ми пращат картички за Коледа, със снимки на семейството, и предполагаемата ми дъщеря прилича на майка си, не на мен. Джоан, те са улегнала брачна двойка, посветени един на друг и на своите деца, макар и малко старомодни… освен когато им потрябва донор и тогава предпочитат жив човек вместо спринцовки и болнична атмосфера.
— И как беше тя в леглото?
— Доста добра. Макар че по никакъв начин не може да се мери с Юнис, ако питаш за нея.
— Да… — („Така беше.“)
— Юнис… Юнис е най-хубавото нещо, което ми се случи в живота. Сладка като ангел и също толкова умела, без задръжки — като най-прочутата куртизанка в историята. — („Ще започна да мъркам!“)
— Джейк, аз също предпочитам старомодните начини.
— Така ли?
— Ти си постъпил много мило с онези дами, въпреки че с толкова пари си можел да се измъкнеш без проблеми! Сега ще ме отнесеш ли в леглото? Или ще вървя пеш?
— Юнис…
— Добре, ще вървим. Но побързай.
— Да, мила.
Тя скочи, улови го за ръката и в този миг интеркомът изпращя:
— Господин Соломон! Говори Рокфорд. Колата ви очаква.
— О, Божичко! — възкликна Джоан и се разплака. Джейк я прегърна през раменете и я потупа успокояващо.
— Съжалявам, скъпа.
— Джейк. Кажи им да отидат да вечерят. И да се върнат след два часа.
— Не, мила.
Тя тропна с босо краче.
— Джейк, не искам! Не искам! Това е непоносимо!
— Ти обеща — припомни й той. — Виж, мила, не съм на деветнайсет години, за да го правя на задната седалка. Имам нужда от спокойствие и време. — („О, не му вярвай, миличка! Макар че първия път бе малко изплашен.“)
Джоан само завъртя глава.
— Рокфорд? — провикна се Джейк.
— Да, сър?
— Идваме до няколко минути. Дръж реактора топъл. Отдалечи се от интеркома и подхвърли през рамо:
— Обличай се, мила.
— Няма. Ако тръгнем сега, ще трябва да ме натикаш в колата гола.
Той въздъхна и я вдигна на ръце. Сълзите й секнаха в миг и лицето й грейна от щастие. Но не остана дълго така. Той се отпусна на един стол, обърна я по корем и я шляпна по дупето. Тя извика и започна да се дърпа.
Без да я изпуска, Джейк я зашлеви още веднъж. Плесна я и от другата страна и спря, когато преброи до десет. След това я остави на пода и нареди:
— Обличай се! Веднага!
Тя потърка с ръка зачервените си места.
— Добре, Джейк.
Никой от двамата не промълви нито дума, докато не се настаниха в колата. Едва тогава тя прошепна покорно:
— Джейк? Ще ме прегърнеш ли за малко?
— Разбира се, скъпа.
— Може ли да си сваля наметалото? Искаш ли ти да го свалиш?
Той й помогна да изхлузи наметалото, тя въздъхна и се сгуши в него. След малко прошепна:
— Джейк, мили. Защо ме напляска?
Негов ред бе да въздъхне.
— Защото ме ядоса… и защото това е единственият начин да се постави една жена на мястото й, когато не слуша какво й говори мъжът. А ти не ме слушаше.
— Ясно. Мисля, че разбирам. — Тя помълча известно време, притисната към него, сетне попита: — Мили? Удрял ли си някога Юнис?
— Веднъж.
— По същата причина?
— Не съвсем. Всъщност, донякъде. Тя ме подразни. — („Погъделичках го, мила. И получих изненадата на своя живот.“)
— В такъв случай, радвам се, че нашляпа и мен. Но ще гледам повече да не те ядосвам. — („Паднал ангел, шефе. Но пък ролята ми харесва — да летя право надолу към ада.“)
— Джейк?
— Да, Юнис?
— Не исках да те карам да го правиш. Но след като вече ме нашляпа… което означава, че все пак ми обърна внимание, макар и в друг смисъл… Исках да ти кажа… — Тя се поколеба.
— Какво да ми кажеш, Юнис?
— Ами, не зная как… но мисля, че се случи.
— Кое?
— Женският оргазъм. Поне така ми се струва. Защото още не зная какво точно представлява. Но докато плачех — и ме болеше, имаш тежка ръка, господинчо, — изведнъж почувствах да ме залива топла вълна отвътре, нещо започна да нараства и накрая избухна. Това е най-добрият начин, по който мога да го опиша. Изпълни ме такова невероятно щастие, че престанах да обръщам внимание на плесниците. Та се чудя дали това е женският оргазъм?