Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
Клариса затули лицето с ръцете си и заплака.
— Никому да не се доверявам, никого да не обичам. Това е ужасно. Съдбата, която ми предсказахте, е най-лошата.
Балони равнодушно сви рамене.
— Ако искате да чуете от мене само хубаво, трябваше да ми кажете — рече тя. — Аз ви казах всичко, което чух от духа.
— Простете, ако ви обидих с нещо. Благодаря и вземете това.
Тя отвори малка кесийка и даде на старата няколко златни монети. Поклони се вежливо и тръгна да си отива.
Преди да стигне вратата, Бети се показа.
— Госпожата, която идва много често при Франциска, се качва по стълбите.
Балони страшно се уплаши, но не изгуби присъствие на духа.
— Изпратете госпожицата през стаята, където врачувам, а госпожата ще намери сама пътя за Франциска. Тя си има ключ от вратата.
Клариса последва слугинята и като си помисли, че някой може да я види тук, се разбърза.
Въздишайки дълбоко, Балони се обърна към Бакунин.
— Без малко щеше да се случи нещастие; майка и дъщеря щяха да се срещнат.
— Сега разбирам, че тази, която идва при Франциска, е жената на милионера — каза Бакунин със затаен дъх.
— Тя е, никоя друга!
— Значи жената на богатия Ягодкин е имала дете в ранните си години? — Разпитваше Бакунин.
— Преди да се ожени още — засмя се Балони. — Това до известна степен извинява госпожата.
— Не е ли могла да остави детето на по-добро място, отколкото на пейката в Екатерининския парк?
— Това дете не е било от богат род — каза Балони. — Майката е дъщеря на шивач, ала била много красива.
— Нима клетникът не е сторил нищо за детето?
— Разбира се. Платил е всички разходи около раждането.
— А след това?
— Изпарила се онази прелест, която го е привличала, и той оставил жената безпомощна.
— А после какво е станало с клетницата — попита Бакунин.
— Тя оставила детето на пейката в Екатерининския парк и станала слугиня у майката на Ягодкина.
— Навярно там я е срещнал Ягодкин и се е влюбил — каза Бакунин.
— Той се оженил за слугинята на майка си — рече старата на ухото му.
— Навярно обича дъщеря си? — попита Бакунин.
— Той е луд за Клариса, но за него не говорят хубави работи. Бил спечелил милионите си по нечестен начин, но въпреки това той обича дъщеря си толкова, че би жертвувал милионите си, за да я избави от зло.
— А майката обича ли дъщеря си? — попита Бакунин.
— Това не мога да кажа. Тя я обича, но колко — ще разберете от разговора с дъщеря й. Няма да ни видят, когато ги подслушваме.
Врачката и Бакунин прекосиха коридора и влязоха в една стая.
Балони каза на Бакунин да пази тишина, доближи се до стената и откачи една картина. Показа се бяло копче, което тя натисна и се отвори едно прозорче, през което се виждаше в другата стая.
Балони предложи на Бакунин да гледа през прозорчето. Това, което видя, го заинтересува.
Франциска бе седнала на един стол, а до нея се бе настанила една жена на средна възраст.
Тя бе госпожа Ягодкина. Богатата жена още бе красива и горда, но лицето й показваше, че не е щастлива.
Франциска не можеше да разбере чувствата на тази жена.
— Старата ми майка ще ви чака — каза Франциска, като се канеше да стане от стола, ала госпожата я задържа.
— Нека си поприказваме още малко — помоли тя, — освен ако не бързате.
— Аз имам много време, но вие скучаете с мене, навярно аз не умея да ви забавлявам.
— Вие не можете си представи какво удоволствие е за мен да говоря с вас — каза госпожата. — Вие споменахте, че имате някакво желание? Кажете го, възможно е да мога да го изпълня.
Франциска почервеня от срам.
— Срамувам се да го кажа гласно, но вие сте така любезна с мене, че ще ви го кажа. Аз съм на деветнадесет години и още нищо не съм видяла. По-далече от тази улица не съм ходила. Имам голямо желание да видя хубавия свят, бих желала да пътувам, да се радвам и веселя, както моите другарки.
— Защо се срамувате от желанието си, дете мое? Както виждам, вие живеете тук като в затвор и желаете да се веселите, нали?
— Да, така бих искала да живея — каза Франциска и очите й светнаха от радост.
— Това е прекрасно — отговори милионерката — за един млад и неопитен човек. Някъде свири музика, вие се оглеждате в очите на всеки младеж, мечтаете за щастие, за любов и вярвате на всичко, което чуете.
— Вие така тъжно говорите, госпожо; карате ме да мисля, че много сте преживели, но вашата външност говори обратното — че сте щастлива. Скъпото ви кожено палто, което струва няколко хиляди рубли, този брилянтен медальон…
— Не говорете така, мое дете, не съдете по това за душевното ми спокойствие. Ако така разсъждавате, често ще ви мамят в живота. Харесвате ли този медальон?