Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Нима ще оставите тази нахална жена ненаказана?
— Не съм сигурен дали тя заслужава наказание, пък и така да е, аз ще я оставя на мира; по-добре така, отколкото да се разчуе. Хайде тръгвайте, Кардов!
След няколко минути двамата мъже излязоха от къщата и завиха по Марина улица, където ги чакаше файтонът.
Бакунин ги последва и като разбра, че си отидоха, съобщи това на врачката. Двамата влязоха в чакалнята.
Врачката цялата трепереше. Лицето й съвсем се бе променило.
— Не, не, те така лесно не можаха да разберат — каза тя на Бакунин. — Но животът ми висеше на косъм през цялото време, защото ако царят се беше усъмнил и бе повдигнал завесата, щеше да види, че там има само картина на художник. И тогава щях да бъда загубена.
— За щастие това не се случи — рече Бакунин. — И право да си кажа, аз никак не се уплаших. Ти изигра ролята си така, че дори аз се разтреперах, а какво ли му беше на оня, който видя бъдещето си.
— Отсега нататък вече няма да се чувствувам сигурна в Петербург. Царят не ще забрави това, което му предсказах.
— Ти се мамиш, Балони, басирам се, че Александър II не ще каже думица за това, което е видял тук.
Звънецът иззвъня и Бети съобщи, че едно младо момиче иска да говори с госпожата.
— Нека влезе — отговори Балони. — Не се безпокойте — каза тя на Бакунин. — Няма нужда да се криете, това е една гъска, която иска да й кажа кога ще се сгоди.
Вратата се отвори и влезе едно младо момиче.
— Франциска! — извикаха едновременно врачката и Бакунин. Това момиче много приличаше на Франциска, храненицата на врачката — както в тялото, в лицето, така и в гласа, човек можеше мъчно да ги различи.
— С госпожа Балони ли имам удоволствието да говоря? — попита момичето.
— Да, аз съм пророчицата Балони. — Такъв беше отговорът. Момичето плахо слушаше ту пророчицата, ту Бакунин.
— Чувала съм, госпожо, че вие можете да гледате на карти и да предсказвате човешката съдба, та затова ви моля…
Тя млъкна и поглеждаше ту врачката, ту Бакунин.
— Няма нужда да се срамувате от този господин — каза магьосницата, — и на него току-що хвърлих карти.
— Бих желала да опитате своята сила и с мене.
— Но дали ще можете да понесете истината, госпожице? — попита Бакунин. — Вие навярно очаквате да чуете нещо хубаво, но ако тя ви каже обратното, тогава какво ще правите?
— Право да си кажа, аз съм слабо същество, но вярвах, че съм безстрашна, и се уповавам на Бога, надявам се да имам сила да чуя всичко, без да се уплаша.
— Дайте ръката си, госпожице. Свалете дясната си ръкавица — рече Балони.
Момичето свали дясната си ръкавица и я подаде на врачката.
Балони внимателно гледаше линиите на дланта й, като че искаше да прочете по тях бъдещето на момичето.
— Какво виждате? — попита то.
— Където и да погледна, виждам злато, пари, имот — каза старицата. Вие сте богато Момиче от една от най-богатите фамилии в Петербург. И ще ви кажа коя сте.
Вие се казвате Клариса Ягодкина!
Непознатата изпищя и каза с разтреперан глас:
— Аз никога не съм ви виждала. Откъде ме познавате?
— Това ми дава сила да надзърна във вашето бъдеще.
— Какво ще ми кажете за бъдещето? — попита Клариса.
— Нека помисля малко — каза старата, като наведе глава. Бакунин също се учуди, като видя, че старицата позна кое е това момиче. Това хубаво същество, което стоеше пред него, беше дъщеря на смъртния враг на нихилистите — на него преди време събранието на нихилистите бе издало страшната присъда.
Това бе момичето, което Хуго трябваше да съсипе и обезчести — Клариса. Тя именно стоеше пред него.
Защо ли тези чувства обзеха Бакунин? Сякаш се касаеше за издадената присъда над това момиче.
„Глупости! — каза си той. — Що за слабост проявявам? Тази присъда е решена от смъртния съд и нищо не може да я измени. Жалко е — каза си той, като въздишаше — такава красота, такава хубост да изчезне!…“
— Бъдещето на милионерската дъщеря — започна врачката — се осветлява от чиста слънчева светлина; пътят й е покрит само с рози, няма нито един трън по него. Но що е това? — рече уплашено старата. — На пътя пълзи една черна сянка, ето че приближава. Това не изглежда да е на добро.
— Навярно ще ми се случи някакво зло? — запита тревожно Клариса.
— Нещо много лошо.
— Какво е? Какво е то?
— Спомни си, дете, дали нямаш някой враг или неприятелка, тъй като ми прилича на жена.
— Не мога да си спомня да съм сторила някому зло, дори съм помагала, когато съм могла. Не може да бъде, нямам неприятелка.
— Пак така е, както ти казах — рече Балони. — Пази се от съперница, не се доверявай дори на приятелката си.