Пробуждането на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Демонови войни #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането на демона». Краткое содержание книги:
Никой няма да остане незасегнат.
Две сирачета, изгубили всичко скъпо след нападение на гоблини в пограничните земи, и единственият останал праведен монах повеждат битка, разкъсвани между отчаянието и съдбата си, не само за собственото си оцеляване, но и за бъдещето на всички хора и елфи.
А на един далечен остров от небето се изсипва дъжд от разноцветни магически камъни, криещи в себе си неподозирана мощ — ключът към победата на доброто… или на злото. Молете се те да не попаднат в погрешни ръце!
Или пък просто се мъчеше да притъпи ужаса.
На няколко пъти младата жена се озова в прегръдките на различни мъже, които не познаваше, все благородници по рождение. Мнозина от тях й нашепваха в ухото неприлични намеци, ръцете на мнозина се спускаха там, където не им беше мястото, ала колкото и да беше пила, Джил си оставаше невероятно пъргава и винаги успяваше да избегне дързостите им.
По настояване на Конър балът свърши далеч по-рано, отколкото бе обичайно в такива случаи, което предизвика куп многозначителни коментари.
Джил ги понесе така, както бе изтърпяла всичко досега, а погледът й за пореден път потърси Гревис и Петибуа, които седяха до семейството на Конър. За тях, най-вече за тях правеше всичко това и при тази мисъл и най-вече при вида на грейналите им лица, малко й олекна — не помнеше Петибуа някога да е изглеждала по-възторжена.
След като гостите се разотидоха, Конър отведе младата си съпруга в имението на чичо си в другия край на града. Влязоха през една странична врата и се насочиха към покоите за гости, където нямаше никой, с изключение на двете прислужници, които барон Билдебург бе оставил на разположение на племенника си. Двете момичета (на години бяха по-малки дори от Джил, а тя самата едва бе навършила осемнадесет) заведоха младата булка в една просторна стая, която я накара да се почувства съвсем дребна и незначителна. Таванът беше висок, внушителни гоблени покриваха стените, а гигантското огнище и също толкова огромното легло, се сториха на навикналата на много по-простичък живот Джил престъпно разточителство — та в леглото спокойно можеха да се разположат дузина едри мъже, а за да се покатери отгоре му, щеше да й трябва столче!
Тя обаче не каза нищо и безмълвно позволи на слугините да й помогнат да свали булчинската рокля. За разлика от нея те не млъкнаха нито за миг — даваха й безброй съвети къде да застане и как да се държи, и какви женски хитринки биха й били от полза.
— Една дама трябва да знае какво да прави в спалнята, иска ли да задържи съпруга си — отбеляза едната.
— Ами да, в цял Палмарис няма момиче, с което Конър Билдебург да не може да си легне, стига да поиска — добави другата.
Джил усети, че й се повдига.
След като двете прислужници най-сетне си тръгнаха, кикотейки се шумно, Джил остана да седи на крайчеца на огромното, отрупано с възглавници легло, облечена в тънка, копринена нощничка — твърде къса и твърде изрязана, както отпред, така и отзад. Въпреки че беше още август, нощта беше възхладна, а и в стаята ставаше течение, затова слугините бяха запалили огън в огнището. Джил тъкмо се канеше да отиде до него, за да се постопли, когато вратата се отвори и в стаята нахлу Конър, облечен в черните панталони и бялата риза, които беше носил на церемонията и на бала, но вече без ботуши, без връхна дреха и без колан.
Младата жена тръгна към огнището, ала той й пресече пътя и я прегърна.
— О, Джили! — прошепна в ухото й и страстно я целуна по врата.
Миг по-късно обаче рязко се отдръпна, изкривил лице в недоумение. Почувствал бе напрежението й, сигурна беше Джил, и тази мисъл я накара да се поотпусне малко. Ами да, та това беше Конър… Конър, който я познаваше толкова добре — той щеше да усети страха й и да бъде нежен с нея, да й даде всичкото време, от което тя се нуждае. Нали я обичаше!
Още докато тези успокоителни мисли се гонеха в съзнанието й, Конър я сграбчи и грубо я привлече към себе си, притискайки устни в нейните. Слисана, Джил не разбра какво става и дори не опита да се бори, просто остана напълно неподвижна.
Усети вкуса на устните му върху своите, после езикът му ги разтвори със сила…
… в този миг в съзнанието й прокънтя агонизиращ писък. Предсмъртният вопъл на умиращо дете, на майка й, на родното й село.
— Не! — простена тя и го отблъсна от себе си.
— Не? — гневно повтори Конър.
Останала без дъх от ужас, Джил не бе в състояние да му обясни какво бе видяла току-що и само стоеше срещу него и отчаяно клатеше глава.
— Не? — изкрещя Конър и я зашлеви през лицето.
Младата жена се олюля и щеше да падне, ако той отново не я бе сграбчил в обятията си, обсипвайки лицето и врата й с целувки.
— Сега вече не можеш да ме отхвърлиш.
Джил се гърчеше в ръцете му, борейки се да се измъкне. Не искаше да го нарани, всъщност дори му съчувстваше, ала в този миг просто не можеше да му даде онова, което той жадуваше. Най-сетне успя да се освободи от прегръдката му и направи крачка назад.
— Аз съм ти съпруг — бавно каза той. — По закон. Ще правя с теб, каквото поискам.