Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
— Ще те убия, ако това ми достави удоволствие — рече той със сдържан леден глас. — Но не за да доставя удоволствие на теб. Ти все още не разбираш. Ти си моя робиня, моя вещ, моя собственост и аз не ще допусна да пострадаш, освен по мое лично желание. Следователно яж или моите нубийци ще те бичуват, за да ти изострят охотата.
За миг Розамунд остана пред него дръзка, пребледняла и решена. После съвсем ненадейно сякаш волята й се пречупи и стопи под настойчивия натиск на неговата, тя посърна и отново се отпусна на миндера. Бавно и неохотно Розамунд притегли чинията по-близо. Без да я изпуска от очи, Оливър съвсем тихо се засмя.
Тя спря, като че ли търсеше нещо. Като не можа да намери търсеното, пленницата пак вдигна към него очи, в които се четяха присмех и молба.
— Нима трябва да късам месото с пръсти? — поиска да знае тя.
В очите му блесна разбиране или поне подозрение. Но той й отговори съвсем спокойно:
— Законът на пророка не позволява да се осквернява месото или хлябът с допира на нож. Трябва да използуваш ръцете, които са ти дадени от господа.
— Подигравате ли ме с пророка и неговите закони? Какво значение имат законите и пророка за мене? Щом трябва да ям, поне да не се храня като нечестиво куче, а като християнка.
Сякаш от снизхождение към нея Оливър бавно изтегли от пояса си камата с богато украсена дръжка.
— Нека това ти послужи тогава — рече той и нехайно хвърли камата до нея.
Девойката бързо пое дъх и сграбчи оръжието.
— Най-после ми давате нещо, за което мога да ви бъда благодарна — каза тя. И с тези думи допря върха на камата до гърдите си.
Като светкавица корсарят се отпусна на коляно, а ръката му стисна китката й с такава сила, че тя усети цялата си ръка омаломощена и безсилна. Оливър се усмихваше в очите й, мургавото му лице беше надвесено над нейното.
— Нима наистина допусна, че ти повярвах? Нима действително сметна, че съм се излъгал от неочакваното ти престорено смирение? Кога ще разбереш, че не съм глупак? Направих го само за да изпитам силата на духа ти.
— В такъв случай сега сте разбрали какво искам — отвърна Розамунд. — Сега знаете какви са намеренията ми.
— Предупреждението е ценно оръжие — каза Оливър.
Тя го изгледа и човек би помислил, че му се присмива, ако не беше прекалено подчертаното презрение.
— Нима е толкова мъчно — запита тя — да скъсаш нишката на живота? Няма ли други пътища към смъртта освен чрез острието на ножа? Вие се хвалите, че сте били мой господар, че съм била ваша робиня; че след като сте ме купили на тържището, съм ви принадлежала с тяло и душа. Каква безполезна хвалба! Тялото ми можете да вържете и заключите, ала душата… Бъдете уверен, че ще загубите от покупката. Хвалите се, че сте господар на живота и смъртта. Лъжа! Смъртта е единственото нещо, което е във вашата власт.
По стълбището се чу тропот на бързи стъпки и преди Оливър да успее да й отговори, преди да намери думи за своя отговор, пред него застана Али с поразителното съобщение, че долу имало жена, която искала незабавно да му говори.
— Жена ли? — запита той намръщено. — Някоя назарянка ли, искаш да кажеш?
— Не, господарю, мюсюлманка — бе още по-изненадващият отговор.
— Мюсюлманка тук? Невъзможно!
Но преди още да довърши, тъмна фигура се плъзна като сянка през прага на терасата. Беше облечена в черно от глава до крака, черно беше и загръщащото я було — було с размерите на наметало, което прикриваше напълно снагата й.
Али гневно се нахвърли върху й.
— Не ти ли заповядах да почакаш долу, дъще на позора? — развика се той. — Тя е вървяла подире ми, господарю, за да се вмъкне тук при тебе. Да я изпъдя ли?
— Остави я — рече Сакр-ел-Бар. И даде знак на Али да си отиде. — Върви си!
Нещо в тази черна, неподвижна фигура прикова вниманието му и събуди подозренията му. Почти необяснимо защо, тя го подсети за Аюб-ел-Самин и наддаването за Розамунд на тържището.
Той стоеше и чакаше посетителката да заговори и да каже коя е тя. Тя пък, от своя страна, остана неподвижна, докато стъпките на Али не заглъхнаха в далечината. Тогава с присъщата си дързост, с безгрижие, издаващо европейското й потекло, тя наруши мюсюлманското ограничение, наложено на нейния пол, и стори нещо, което не би сторила никоя правоверна. Тя отметна назад дългото черно було и откри бледия образ и морните очи на Фензиле.
И макар това да не бе повече, отколкото бе очаквал, все пак, когато я видя пред себе си, с лице, тъй разголено пред неговия взор, Сакр-ел-Бар отстъпи крачка назад.
— Фензиле! — възкликна той. — Каква е тази дързост?