20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
— Вещите ви са наредени, Раул — рече Атос. — Аз заповядах да наредят чантата ви пред мене и нищо няма Да ви липсва. Тя, както и куфарът на слугата трябва да са вече на конете, ако са изпълнили заповедта ми.
— Всичко е извършено по волята на господин графа — каза Оливен — и конете чакат.
— А аз спях! — извика Раул. — Спях, докато вие, господине, сте имали добрината да се занимавате с всички тия дреболии! О, наистина, господине, вие сте прекалено Добър към мене!
— Значи вие ме обичате, надявам се, поне малко? — Попита с умиление Атос.
— О, господине! — извика Раул, като правеше усилие да заглуши своето вълнение. — О, бог ми е свидетел, че Ви обичам и дълбоко уважавам!
— Вижте да не забравите нещо — каза Атос, като се престори, че търси някаква вещ, за да прикрие собственото си вълнение.
— Няма да забравя, господине — рече Раул. Тогава слугата се приближи до Атос с известно колебание и му каза съвсем тихо:
— Господин виконтът няма шпага, защото снощи господин графът ми заповяда да прибера тая, която той носеше винаги.
— Добре — рече Атос, — това е моя работа.
Раул сякаш не забеляза тоя разговор. Той слезе, като поглеждаше постоянно графа, за да види дали не е дошла минутата за сбогуване; но Атос вървеше, без да му трепне окото.
Пред външните стълби Раул видя три коня.
— О, господине — извика той зарадван, — значи вие ще ме придружите?
— Да, ще ви придружа малко — отвърна Атос. Очите на Раул светнаха от радост и той скочи леко на коня си.
Атос се качи бавно на своя, след като пошепна нещо на слугата, който, вместо да ги последва, влезе отново в къщи. Във възторг от това, че ще бъде заедно с графа Раул не забеляза или се престори, че не забелязва нищо.
Двамата благородници поеха по Пон Ньоф, минаха по кейовете или по-скоро по това, което тогава се наричаше ппопоят Пепен. и тръгнаха покрай стените на Гра Шатле. Тъкмо влизаха в улицата Сен Дени, и слугата ги настигна.
Те яздеха мълчаливо. Раул чувствуваше, че наближава минутата на раздялата; предната вечер графът беше дал различни нареждания за днешния ден. Освен това погледът му ставаше все по-благ, а в думите му се долавяше все повече обич. От време на време той изказваше мисъл или съвет, в който проличаваше доброжелателство.
Когато минаха арката Сен Дени и достигнаха височината ле Реколе, Атос погледна коня на виконта.
— Внимавайте, Раул — му каза той, — често съм ви казвал това; не трябва да го забравяте по никой начин, защото е голям недостатък за един ездач. Вижте, вашият кон е вече уморен, целият е в пяна, докато моят като че ли сега излиза от конюшнята. Много му дърпате юздата и после не ще можете да го насочвате с необходимата бързина. Спасението на конника понякога зависи от мигновеното подчиняване на коня му. След осем Дни вие няма да маневрирате вече в манеж. а на бойно поле.
И изведнъж, за да не придаде много тъжно значение на тая забележка, той прибави:
— Вижте, Раул, каква чудесна равнина: само за лов на яребици!
Младежът запомни урока, като особено се възхищаваше от деликатността, с която беше даден.
— Онзи ден забелязах — каза Атос, — че като стреляте с пистолет, опъвате силно ръката си. Това пречи на точния изстрел. Ето защо от дванадесет пъти три пъти не улучихте целта.
— А вие я улучихте дванадесетте пъти, господине — забеляза Раул усмихнато.
— Защото свивах ръката и в лакътя се получаваше опора за китката. Разбирате ли какво искам да ви кажа, Раул?
— Да, господине; после стрелях сам, като следвах съвета ви, и постигнах пълен успех.
— А при фехтуването — продължи Атос, — вие нападате твърде много противника си. Зная добре, че това е грешка, присъща на вашата възраст; но движението на тялото при нападението отклонява винаги шпагата малко настрана; и ако имате работа с хладнокръвен човек, той ще ви спре при първата крачка с прост отвод или дори с прав удар.
— Да, господине, както много често правехте вие; но не всички имат вашата сръчност и вашата смелост.
— Какъв хладен вятър! — продължи Атос. — Напомня за зимата. Тъкмо ми хрумна, ако влезете в сражение вие ще влезете, защото сте препоръчан на един млад генерал, който обича много барута, не забравяйте, че единичната борба, както често се случва особено на нас кавалеристите, никога не трябва да стреляте пръв. Моля ви, който стреля пръв, улучва рядко противника си, щото стреля, обзет от страх, че ще остане обезоръжен пред въоръжен неприятел; а после, когато той стреля, изправяйте коня си на задните му крака: тая маневра ми спаси два-три пъти живота.
— Ще се възползувам от нея, най-малко от признателност.
— Е, какво става там? каза Атос. — Май че бракониери. а? Да. наистина… После още едно важно нещо, Раул: ако ви ранят през време на атака, ако паднете от коня си и ако имате още сили, отместете се от пътя на полка ви. Иначе той може да се върне и вие ще бъдете стъпкан от краката на конете. Във всеки случай, ако бъдете ранен, пишете ми веднага или поръчайте да ми пишат. Ние не сме вчерашни и разбираме от рани — прибави той усмихнато.