Сделката на капитан Ворпатрил

— По онова време бях капитан. Да кажем, че помогнах. За щастие на досието ми.

— Как се справяш с клаустрофобията си, Иване? — попита Делия, повече от любопитство, отколкото със загриженост.

Иван Ксав изскърца със зъби.

— Не страдам от клаустрофобия. Много ти благодаря, Делия. Няма нищо ирационално в това… В мен.

— Но Майлс каза…

— Просто съм алергичен към непознати, които се опитват да ме убият, това е. Майлс има същата алергия, ако позволите да изтъкна.

— Не знам. Ако питаш мен, Майлс намира такива ситуации за изключително вълнуващи.

— Склонен съм да се съглася с теб, скъпа — каза Галени.

— Дали не е заради вниманието? — попита Делия. — Той обича да е в светлината на прожекторите.

Беше ред на Иван Ксав да се киска в салфетката си, явно. След което Делия и Иван Ксав — забравил за собственото си смущение — се разпростряха на тема „братовчеда“, припомняха си стари истории, една от друга по-невероятни. Галени не оспори нито една от тях, забеляза Тедж.

Когато им сервираха десерта, комодорът извади от джоба си плоска кутийка и я побутна срамежливо към Тедж и Иван Ксав. Вътре имаше диск с книга. Иван Ксав местеше бдителен поглед между комодора и кутийката.

— Какво е това, Дъв?

— Нещо средно между подарък за рожден ден и за сватба. Е, може би на лейди Тедж ще й се стори по-интересно, отколкото на теб. Историята на Бараяр от Изолацията насам. Току-що излезе. От Имперското университетско издателство. След няколко години подготовка. Мадам професор Вортис ще я използва като помагало за лекциите си по нова история през следващия семестър.

— Колко е дълго това чудо?

— Деветдесет глави, плюс-минус.

— И колко от тях си написал ти?

Галени се изкашля.

— Ами… десет.

— Не знаех, че в ИмпСи ви дават домашни — каза тихичко Тедж.

Галени се усмихна.

— Не, това ми е нещо като хоби. Обичам да пиша. Когато ми остава свободно време, разбира се. Имам и няколко статии, но темите още са с гриф секретно. Чакам секретността да отпадне по давност и тогава ще ги публикувам.

— Май трябва да обясня — намеси се Иван Ксав. — Когато Дъв каза, че е напуснал училище, за да постъпи във военната академия — след като в ИмпСи решиха, че е безопасно да приемат комарци в редиците си, — той не беше студент, а преподавател. По история. Почти го е превъзмогнал, но понякога има рецидиви. Това нещо — Иван докосна предпазливо кутийката — на висок академичен стил ли е написано?

— Мога да говоря само за главите, които написах аз, но така или иначе Илян изби от главата ми схоластичната многословност още когато започнах да работя за него и да го затрупвам с въздълги доклади — каза Галени. — От него научих АБВ-то на ИмпСи — акуратно, бързо, важно. Е, все пак не пропусна да спомене, че му е приятно да чете доклади без правописни грешки.

Иван Ксав се засмя.

— Защо ли не се учудвам?

Тедж прие книгата с благодарност — сега не беше нито времето, нито мястото да обяснява, че познания по нова бараярска история и по други бараярски неща няма да са й нужни, защото ще изчезне за Ескобар при първа възможност. Както и че не би могла да се възползва от предложението на Делия да я запознае със сестрите си, когато се приберат в столицата. Все пак благодари и на нея.