Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калпазанов»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
"Писарят" бързо скочи като изхвърлен от пружина. Очите му сега бяха съвсем други. Те мятаха мълнии към мен с внезапно разкрила се омраза. Докато другите също наставаха, той извика:
— Това, това значи бил истинският, същинският ефенди, не болният, слабият, който така удивително умееше да се преструва! Ефендито, дето не бил нищо, хич нищо в своята страна, а тук иска да си играе на господар и паша! Сега аз знам достатъчно за теб, но ти за мен нищо. Нека ти кажа…
— Че ти си всъщност великият шейх ул ислям, дошъл при нас само за да ни измами! — вмъкнах в приказката му. — Аз знам за теб и други неща, но нека това ти е достатъчно. Който се счита за висш избраник на Аллах и тайно се разглежда като олицетворение на целия Коран, трябва да го показва открито и честно, а не да се принизява с шарлатанско смирение до нивото на един нищо и никакъв кетиб!
Той скръсти ръце на гърдите, изпъна се в цял ръст и попита:
— Свърши ли?
— С теб? Да!
— Но аз с теб, не! Помисли за състезанието! То ще протече съвсем другояче! Пазете се, ние ще дойдем. Ще ти кажа само едно-единствено име. Аз ще доведа "Най-добрия кон на Луристан" и ще прегазя всичките ви кранти! И още нещо ще ви приготвя. Какво, ще разберете с прискърбие!
Обърна се и излезе с горда стойка от аркадата. Другите го последваха, без дума за кажат. Не ни удостоиха и с поглед. Скоро яздеха надолу по хълма, а Педехр се погрижи да бъдат придружени, макар и само отдалеч, до границата на таки кюрдите. Излязохме при него на двора. Той се обърна към мен.
— Това бе удар по всички глави, ефенди! — каза. — Кой би го помислил, след като преди туй допускаше всичко толкова спокойно! Никой не можа да отговори! Сега те си тръгнаха като явни мошеници! Работата ще се разчуе навсякъде и всеки, който държи на честта, ще страни от тях! Но сега отмъщението, отмъщението! Не се ли страхуваш?
— Не — отговорих. — То ще има съвсем същия успех като днешната им хитрост… удари по главите. Само не бива, както ти се канеше, да действаме прибързано. Ще се ослушаме, докато разберем какво възнамеряват. Но после няма да чакаме, докато на тях им бъде удобно, а ще постъпим както сега. Ще се надигнем неочаквано от местата си и така ще ги цапардосаме, че веднага да си затворят зурлите. Истински умният мъж не се бои да мине за надхитрен. Той си трае, за да прозре враговете. Но когато дойде после неговото време, не щади дори високопоставени от ранга на шейх ул ислям и показва кой всъщност е бил шарлатанинът, вързанякът!
Тъкмо казах това, дойде Тифл от градината. Седеше на напълно оседланата Сахм и се канеше да излезе през портата.
— Къде? — попитах, като застанах на пътя му и посегнах към юздите.
— На езда — отговори. — Упражнявам Сахм за състезанието.
— Ти няма да я яздиш. Значи няма и да я упражняваш! Слизай!
— Нашият Устад ми го каза! — отвърна той, оставайки спокойно да си седи.
— Сега аз съм устад, а ти слизай веднага! Никога вече няма да седнеш на този кон!
— Защо?
При този въпрос лонгурът ме погледна така, сякаш бе решил да окаже съпротива. На мен естествено и през ум не ми мина лично да се захващам с него. Обърнах се към младия хаддедихн и му заповядах:
— Кара, смъкни келеша от коня!
По лицето на младежа пробяга радостна светкавица. Един бърз скок, мятане и той седеше зад Тифл върху кобилата. В следващия миг куцият полетя към земята.
— Ефенди, защо това? — попита Педехр удивено. — Та нашето "дете" има разрешение по всяко време да…
— Чакай! — прекъснах го аз. После се обърнах към Тифл, който се изправи от земята и сега гледаше много смутено. — Защо на Сахм висят седловите кобури? Защо носиш не само шапката, но и тюрбана отгоре? Защо имаш обуща и наметало върху елека Така ли се влиза в упражнителна езда?
Не отговори, но смущението по лицето му се преобрази в израз на упорство.
— Къде се канеше да отидеш? — продължих да питам. — Наистина ли си мислеше, че няма да те прозра и ще можеш да отвлечеш Сахм, неблагодарно детенце? С коварство и предателство ли се отплащаш за благодеянията? Искаше да настигнеш персите и да идеш с тях при таки кюрдте! В състезанието щеше да яздиш срещу нас и за шейх ул ислям! Няма да ти попреча, та вие така добре си пасвате. Освобождавам те от племето и те предоставям на враговете. Но още сега да те няма! Предатели в нашите граници ние не търпим!
Той не направи и най-малък опит да ме опровергае. Педехр извика:
— Възможно ли е? За такива благодеяния една толкова дяволска отплата! Ефенди, този човек трябва да бъде бит с камшик!