Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
— Той правилно ви е казал, че трябва да се дръпне тая дръжка, но ви е излъгал, че не действува. Влакът спира винаги, понеже дръжката е свързана с едно устройство, което минава през всички вагони и стига чак до локомотива. Внезапната спирачка трябва винаги да бъде в изправност.
В този момент и двамата бяха хванали дръжката на спирачката. Как се случи, си остана тайна и до днес, но те я дръпнаха и влакът спря.
После те никак не можаха да се споразумеят кой собствено беше направил това и беше дал сигнал за тревога.
Швейк твърдеше, че е невъзможно да го е сторил той, защото не бил никакъв уличник.
— Аз сам не мога да разбера — добродушно каза той на кондуктора — как така влакът изведнъж спря. Както се беше засилил, изведнъж спря. Мен ми е по-неприятно, отколкото на вас.
Някакъв сериозен господин взе под своя защита железничаря и твърдеше, че е чул как войникът пръв захванал разговор за внезапните спирачки.
В отговор на това обаче Швейк неуморно повтаряше нещо за своята честност и твърдеше, че нямал никакъв интерес влакът да закъснява, понеже пътувал за фронта.
— Началникът на гарата ще ви обясни всичко — реши кондукторът, — това ще ви струва двайсет крони.
През време на разправията можеше да се види как пътниците слизат от вагоните, как началник-влакът свири със свирка, как някаква госпожа ужасена бяга с куфара си през линията към полето.
— Това наистина си струва двайсетте крони — каза Швейк великодушно, като запази абсолютно спокойствие, — то е даже много евтино. Веднъж, когато негово величество императорът беше на посещение в Жижков207, някой си Франта Шнор спря каретата му, като коленичи посред пътя. След това районният полицейски комисар, разплакан, каза на господин Шнор, че не трябвало да извършва това в неговия район. Трябвало да го направи една улица по-надолу, в района на полицейския съветник Краус, там трябвало да изрази почитта си. После Шнор го арестуваха.
Швейк се огледа наоколо тъкмо в момента, когато началник-влакът разшири кръга на слушателите.
— Е, хайде да продължим по-нататък — каза Швейк, — не е хубаво влакът да закъснява. Да беше в мирно време, както и да е, но когато е война, трябва да се знае, че във всеки влак пътуват военни лица, генерал-майори, поручици, ординарци. Всяко такова закъснение е вероломна работа. При Ватерло Наполеон закъсня само с пет минути и отиде на бунището с цялата си слава…
В тоя миг между тълпата слушатели си проби път поручик Лукаш. Той беше смъртно бледен и не можа да промълви нищо друго освен:
— Швейк!
Швейк отдаде чест и се обади:
— Господин поручик, разрешете да доложа. Обвиняват ме, че съм спрял влака. Управлението на железниците е сложило много интересни пломби на внезапните спирачки. Човек просто да не се приближава до тях, в противен случай може да му се случи нещастие и да искат двайсет крони глоба от него, както от мене.
Началник-влакът беше се отдалечил вече, даде знак и влакът потегли.
Слушателите се пръснаха по местата си и поручик Лукаш, без да каже нито дума повече, също отиде и седна на мястото си.
Остана само кондукторът с Швейк и железничарят. Кондукторът извади бележник и започна да протоколира случката. Железничарят враждебно гледаше Швейк, който спокойно го запита:
— Вие отдавна ли работите в железниците?
Тъй като железничарят не отговори, Швейк заяви, че познавал някой си Франтишек Мличек от Ухржиневес край Прага, който също така веднъж дръпнал такава внезапна спирачка и толкова се уплашил, че загубил способността си да говори. Цели четиринадесет дена мълчал той и проговорил едва когато отишъл на гости в Хостиварж у градинаря Ванек. Там той се сбил с хората и проговорил тъкмо в момента, когато счупили една дебела тояга о гърба му.
— Това се случи — добави Швейк — през май хиляда деветстотин и дванайсета година.
Железничарят отвори вратата на клозета и се заключи вътре.
С Швейк остана кондукторът, който се опита да изкопчи от него двайсетте крони глоба, като го предупреждаваше, че в противен случай ще трябва да го предаде на началник-гарата в Табор.
— Добре — рече Швейк, — аз обичам да разговарям с възпитани хора и много ще се радвам да видя началника на Таборската гара.
Швейк извади лулата си от куртката, запали я и като издухваше лютивия дим на войнишкия тютюн, продължи:
— Преди години началник на гарата в Свитава беше господин Вагнер. Той беше много мръсен началник, тормозеше подчинените си, както можеше. Но най-много преследваше той стрелочника Юнгвирт, докато нещастникът най-после се отчая дотам, че отиде и се удави в реката. Преди да направи това обаче, той написа писмо до началника на гарата, че ще му се явява нощно време и ще го плаши. Няма лъжа. Направи го. Седи си една нощ нашият началник пред морзовия апарат, звъннали по едно време звънците и началникът приел телеграма: „Как си, простако? Юнгвирт“. Това продължи цяла седмица и в отговор на призрака началникът изпрати по всички телеграфни линии следната служебна телеграма: „Прости ми, Юнгвирг“. А на следната нощ апаратът му изтракал ей такъв отговор: „Обеси се на семафора до моста! Юнгвирт“. И началникът го послушал. После зарад тая работа арестуваха телеграфиста от гарата преди Свитава. Виждате ли какви работи стават между небето и земята, ние и понятие си нямаме какво може да се случи.
207
Пражки квартал. — Б.пр.