Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
– Окей, ти решаваш кого да включиш в групата, само разрешете случая. Ръководството вече ни диша във врата.
Бублански сметна това за малко пресилено. В този ранен утринен час ръководството едва ли бе успяло да стане от масата за закуска.
ПОЛИЦЕЙСКОТО РАЗСЛЕДВАНЕ набра скорост след проведената малко след девет часа среща, на която инспектор Бублански събра групата си в заседателната зала на областното полицейско управление. Бублански огледа присъстващите. Съставът на групата го задоволяваше напълно.
Най-много разчиташе на Соня Мудиг. Тя имаше дванайсет години стаж в полицията, четири от които в криминалния отдел, където бе участвала в редица ръководени от Бублански разследвания. Бе изчерпателна и методична, а и Бублански още в началото бе забелязал, че притежава онова качество, което той лично намираше за най-ценно при заплетени разследвания. Имаше фантазия и умееше да прави асоциации. Най-малко в две сложни разследвания Соня Мудиг бе открила странни и далечни връзки, които другите бяха пропуснали, и това бе довело до обрат в работата им. Освен това Соня Мудиг имаше сдържано и интелигентно чувство за хумор, което Бублански ценеше.
Бублански бе доволен и от присъствието на Йеркер Холмберг в групата. Холберг бе на 55, родом от Онгерманланд. Той бе ограничен и скучноват човек, без грам фантазия, с каквато щедро бе надарена Соня Мудиг. За сметка на това обаче според Бублански Холмберг беше може би най-добрият криминолог в цялата шведска полиция. Бяха работили заедно при различни разследвания през годините и Бублански беше напълно убеден, че ако на мястото на престъплението имаше нещо за намиране, то Холмберг щеше да го намери. Следователно основната му задача бе да ръководи работата в апартамента в Еншеде.
Бублански не познаваше добре колегата си Кърт Свенсон – мълчалив здравеняк с толкова къса коса, че отдалеч изглеждаше плешив. Свенсон бе на 38 и идваше от участъка в Худинге, където дълги години се бе занимавал с разследване на различни престъпни групировки. За него се говореше, че лесно избухва и има тежка ръка. Ще рече, че вероятно използваше спрямо „клиентелата“ методи, които не се вписваха напълно в полицейския регламент. Веднъж, преди около десет години, срещу него бе подадена жалба за нанасяне на телесна повреда. Тя доведе до разследване, което го оневини по всички обвинения.
Кърт Свенсон се беше прочул покрай съвсем друг случай. През октомври 1999 г. с един колега отишли в Албю, за да приберат местен хулиган за разпит. Лицето не било съвсем непознато на полицията. В продължение на няколко години държало обитателите на жилищната сграда в постоянен страх и срещу него имало подадени множество оплаквания, породени от заплашителното му поведение към околните. В конкретния случай полицията била получила сигнал, че е участвал в обир на видеотека в Нушборг. Ставало дума за една сравнително рутинна полицейска процедура, която тотално се объркала, когато хулиганът извадил нож, вместо мирно и тихо да последва полицаите. Колегата на Свенсон получил рани по ръцете и загубил левия си палец, преди престъпникът да насочи вниманието си към Кърт, който за първи път в кариерата си бил принуден да използва служебното оръжие. Кърт Свенсон изстрелял три куршума. Първият изстрел бил предупредителен. Вторият бил директен, но неточен, което си било живо постижение, като се има предвид, че разстоянието между тях било по-малко от три метра. Третият изстрел уцелил средата на тялото и прекъснал аортата, в резултат на което престъпникът починал от загуба на кръв за няколко минути. Последвалото разследване освободило Кърт Свенсон от всякаква отговорност. Това на свой ред породило медиен дебат за безнаказаната употреба на насилие от страна на държавни служители, а името на Кърт Свенсон било споменавано редом с това на двамата полицаи, пребили до смърт Усмо Вало[44].
В началото Бублански изпитваше определени съмнения по отношение на Кърт Свенсон, ала след около половин година съвместна работа не откри нищо, което да предизвика гнева или неодобрението му. Даже напротив, постепенно започна да изпитва уважение към мълчаливия и компетентен полицай.
Последният член на екипа на Бублански беше Ханс Фасте. Той бе на 47 години и се смяташе за ветеран след петнайсет години служба в отдела. Фасте не удовлетворяваше напълно Бублански. Участието му в разследването имаше плюсове и минуси. Към плюсовете спадаха големият му опит и рутина, които бе придобил, работейки по редица заплетени случаи. Като минус Бублански определяше егоцентризма и язвителното му чувство за хумор, което притесняваше всички хора наоколо и най-вече Бублански. Фасте притежаваше черти на характера и качества, които Бублански чисто и просто не харесваше. Но трябваше да му се признае, че когато се стегне, работи добре. Освен това Фасте се бе превърнал в един вид ментор на Кърт Свенсон, който очевидно нямаше нищо против язвителността му. Двамата винаги работеха заедно.