Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
– Добре. Първо ще позвъня на колегите, след това ще се прибера вкъщи да взема душ и да закуся. Ще се върна след четирийсет и пет минути, освен ако не реша да отида направо в участъка на Кунгсхолмен.
– Ще поддържаме контакт през целия ден.
Край масата настъпи кратка тишина.
– Окей – рече Микаел накрая. – Приключихме ли?
– Мисля, че да – отвърна му Ерика. – Бързаш ли?
– Да. Трябва да проведа един разговор.
ХАРИЕТ ВАНГЕР закусваше с кафе и препечена филийка с кашкавал и портокалово сладко на остъклената веранда в къщата на Хенрик Вангер в Хедебю, когато мобилният ѝ телефон иззвъня. Тя отговори, без да погледне дисплея.
– Добро утро, Хариет – поздрави я Микаел Блумквист.
– Не вярвам на ушите си. Не мислех, че си от хората, които стават преди осем.
– Права си, освен ако изобщо не съм си лягал, какъвто бе случаят тази нощ.
– Случило ли се е нещо?
– Гледала ли си новините?
Микаел ѝ разказа накратко за събитията от изминалата нощ.
– Какъв ужас! – рече Хариет Вангер. – Как си?
– Благодаря, че попита. Бил съм и по-добре. Обаждам ти се, защото си член на управителния съвет на „Милениум“ и следва да бъдеш информирана за случилото се. Някой журналист вероятно скоро ще разбере, че именно аз открих Даг и Мия, което ще породи известни спекулации. А и въпросите ще завалят, когато стане ясно, че той е работил за нас върху значима разобличителна история.
– И ти смяташ, че трябва да съм подготвена. Добре. Какво трябва да кажа?
– Истината. Че си информирана за случилото се, но не познаваш в детайли работата в редакцията и следователно не би могла да коментираш каквито и да било предположения. Разследването на убийството е задача на полицията, а не на „Милениум“.
– Благодаря за предупреждението. Мога ли да направя нещо?
– Засега не. Но ако ми хрумне нещо, ще ти се обадя.
– Добре. И Микаел, дръж ме в течение, моля.
ГЛАВА ТРИНАЙСЕТА Велики четвъртък, 24 март
ОЩЕ В СЕДЕМ ЧАСА сутринта на Велики четвъртък формалната отговорност по предварителното разследване на двойното убийство в Еншеде бе прехвърлена на прокурор Ричард Екстрьом. Дежурният му колега през изминалата нощ бе сравнително млад и неопитен юрист, който съзнаваше, че убийствата в Еншеде не са му по силите. Затова събуди по телефона заместник областния прокурор, който на свой ред събуди заместник областния полицейски началник. Двамата заедно решиха да прехвърлят топката на някой усърден и опитен прокурор. Избраха Ричард Екстрьом, четирийсет и две годишен.
Екстрьом бе слаб и енергичен мъж, висок метър и шейсет и два, с тънка руса коса и козя брадичка. Обличаше се винаги безупречно и заради ниския си ръст носеше обувки на висок ток. Кариерата му бе започнала от поста заместник-прокурор в Упсала. Оттам го привлякоха като правен експерт към Министерството на правосъдието, където му възложиха да работи главно по хармонизирането на шведското законодателство със стандартите на Европейския съюз. Справи се толкова добре, че известно време дори заемаше поста на ръководител на отдел. Стана известен с едно разследване на пропуски в правовия ред, при което се обяви за по-висока ефективност в противовес на искането на някои полицейски структури за увеличаване на ресурсите. След четири години в МП продължи кариерата си в Стокхолмската прокуратура, където работи по множество дела, свързани с нашумели обири или случаи на насилие.
Определяха политическата му принадлежност като социалдемократическа, ала в действителност той изобщо не се интересуваше от политика. Все по-често ставаше обект на вниманието на медиите и шефовете в коридорите на властта го държаха под око. Той несъмнено представляваше подходяща кандидатура за евентуален по-висок пост, тъй като го смятаха за идеалист, а и имаше широка мрежа от контакти както сред политическите, така и сред полицейските кръгове. Впрочем полицаите не бяха единни в оценката си за неговите способности. Разследванията му за МП ни най-малко не бяха облагодетелствали онези кръгове в полицията, които смятаха, че правовият ред можеше да бъде защитен единствено чрез назначаването на повече полицаи. От друга страна обаче, Екстрьом, бе известен с твърдостта си при воденето на съдебни дела.
След като от криминалния отдел набързо го осведомиха за събитията в Еншеде през изминалата нощ, Екстрьом веднага си каза, че това дело е като заредено с динамит и без съмнение ще разтърси медийното пространство. Не ставаше въпрос за поредното обикновено убийство. Двете жертви бяха докторант по криминалистика и журналист – що се отнася до последната професия, отношението му към нея варираше от ненавист до одобрение в зависимост от обстоятелствата.