Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Ерика погледна Микаел неразбиращо.
– Наистина ли?
Микаел кимна тъжно.
– Някой е проникнал в апартамента им в Еншеде и ги е застрелял. Аз ги намерих.
Ерика седна на стълбите.
– Не исках да го чуеш в сутрешната емисия новини – рече Микаел.
В СЕДЕМ БЕЗ ЕДНА МИНУТА сутринта на Велики четвъртък Микаел и Ерика влязоха в редакцията на „Милениум“. Ерика бе събудила по телефона Кристер Малм и редакционния секретар Малин Ериксон с новината, че Даг и Мия са били убити през нощта. И двамата живееха сравнително наблизо и вече бяха пристигнали за срещата. Дори бяха включили кафеварката в бокса.
– Какво, по дяволите, става? – попита Кристер Малм.
Малин Ериксон го скастри и увеличи звука на новините в седем.
„Две лица, мъж и жена, са били застреляни вчера вечерта в апартамент в Еншеде. Полицията съобщи, че става въпрос за двойно убийство. Никой от убитите няма досие. Причините за убийството все още се изясняват. Нашият репортер Хана Улуфсон се намира на мястото на събитието.“
„Малко преди полунощ в полицията е получен сигнал за стрелба в жилищна сграда на улица Бьорнеборгсвеген в Еншеде. Според един от съседите от жилището са се разнесли няколко изстрела. Все още няма установен мотив, нито арестувани. Полицията е отцепила апартамента. В момента се извършва оглед на местопрестъплението.“
– Доста лаконично – рече Малин и намали звука.
След това започна да плаче. Ерика се приближи до нея и я прегърна през рамо.
– По дяволите! – рече Кристер Малм без конкретен адресат.
– Седнете – рече Ерика Бергер решително. – Микаел…
Микаел за пореден път разказа какво се бе случило през изминалата нощ. Говореше с монотонен глас и описа как бе открил Даг и Мия на прозаичен журналистически език.
– По дяволите! – повтори Кристер Малм. – Това е пълна лудост.
Емоциите на Малин отново надделяха. Тя се разрида, без дори да се опитва да прикрива сълзите си.
– Извинете ме.
– Аз се чувствам по същия начин – каза Кристер.
Микаел се чудеше защо той не може да се разплаче. Усещаше единствено огромна празнина, сякаш всичките му сетива се бяха притъпили.
– Информацията, с която разполагаме в момента, е ограничена – рече Ерика Бергер. – Трябва да обсъдим две неща. Преди всичко, до отпечатването на материала на Даг Свенсон остават три седмици. Да го спрем ли от печат? Можем ли все още да го публикуваме? Това е едно на ръка. Има още един въпрос обаче, който с Микаел обсъдихме на път към центъра.
– Мотивът за убийствата е неизвестен – рече Микаел. – Може да става въпрос за нещо, свързано с личния живот на Даг и Мия, или да е дело на някой луд. Но не бива да изключваме възможността убийствата да са свързани с тяхната работа.
Край масата настъпи тишина. Накрая Микаел се прокашля.
– Както стана ясно, предстои ни да публикуваме една страшно сериозна история, разобличаваща лица, които най-малко от всичко искат имената им да бъдат свързвани с подобни обстоятелства. Даг започна да се среща с въпросните лица преди две седмици. Мисълта ми е, че някой от тях…
– Чакай малко – рече Малин Ериксон. – Ние смятаме да разобличим трима полицаи, един от които работи в Сепо и един – в Отдела за сексуални престъпления, неколцина адвокати, един прокурор и един съдия, както и двама-трима перверзни журналисти. Да не би да искате да кажете, че някой от тях е извършил двойно убийство, за да спре излизането на книгата?
– Не, не знам – рече Микаел замислено. – Те определено има какво да губят, ала чисто импулсивно смятам, че трябва да са абсолютни глупаци, ако мислят, че могат да попречат на публикуването на историята, като убият журналиста. Но ние разобличаваме и няколко сутеньори и макар да използваме фиктивни имена, то едва ли е трудно човек да се досети за кого става въпрос. Някои от тях имат минали присъди за упражняване на насилие.
– Окей – рече Кристер. – Според думите ти убийствата са жива екзекуция. Ако съм разбрал правилно, в материала на Даг се говори за не особено умни типове. Способни ли са да извършат двойно убийство и да им се размине?
– Колко умен трябва да си, за да изстреляш четири куршума? – попита Малин.
– В момента говорим наизуст. Не знаем каквото и да било със сигурност – прекъсна ги Ерика Бергер. – Но трябва да си зададем въпроса дали статиите на Даг или дисертацията на Мия са причината за убийствата. Защото, ако е така, то ще трябва да засилим сигурността в редакцията.
– Има и трети въпрос – допълни Малин. – Трябва ли да предадем имената, с които разполагаме, на полицията? Ти какво им каза нощес?
– Отговорих на всичките им въпроси. Разказах им върху какво работи Даг, но те не поискаха повече подробности, така че не съм споменавал имена.