Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Шведската полиция обаче се беше изхитрила да включи ловните куршуми в арсенала си. Точните причини за това решение бяха малко неясни, но нямаше съмнение, че ако известният на цялата страна демонстрант Ханес Вестберг, когото простреляха в корема при размириците в Гьотеборг през 2001 година, бе улучен с ловен куршум, то в никакъв случай нямаше да оживее.
– Тоест целта му е била да убива – рече Кърт Свенсон.
Той говореше за Еншеде, ала същевременно разкри позицията си по въпроса за ловните боеприпаси.
И Анита Нюберг, и Освалд Мортенсон кимнаха.
– Освен това бързината, с която е действано, е доста невероятна – рече Бублански.
– Точно така. Убиецът напуска апартамента незабавно след изстрелването на куршумите, слиза по стълбите, пуска пистолета на земята и изчезва в нощта. Малко след това, говорим за секунди, пристига Блумквист със сестра си с нейната кола.
– Хм – рече Бублански.
– Едната възможност е убиецът да е избягал през мазето. Има страничен вход, който е могъл да използва. Той води към задния двор, а като прекосиш моравата, излизаш на една успоредна улица. Това обаче предполага, че трябва да е имал ключ от вратата на мазето.
– Има ли следи, които да свидетелстват, че убиецът е използвал този път?
– Не.
– Тоест не разполагаме с абсолютно никакво описание – рече Соня Мудиг. – И защо е захвърлил оръжието? Ако го беше взел със себе си или ако го беше хвърлил малко по-надолу от жилищната сграда, щеше да ни отнеме повече време да го открием.
Всички вдигнаха рамене. Никой не можеше да отговори на този въпрос.
– Какво да мислим за Блумквист? – попита Ханс Фасте.
– Той очевидно беше в шок – рече Мортенсон. – Но действията му бяха правилни и премислени и създаваше впечатление, че може да му се вярва. Сестра му потвърди телефонния разговор и пътуването с колата. Не мисля, че е замесен.
– Той е известен журналист – рече Соня Мудиг.
– Това ще се превърне в медиен цирк – съгласи се Бублански. – Ето още една по-сериозна причина да разрешим случая колкото се може по-бързо. Окей… Йеркер, ти, разбира се, ще работиш на местопрестъплението и със съседите. Фасте, ти и Кърт ще разследвате жертвите. Кои са, с какво са се занимавали, какъв е приятелският им кръг, кой би могъл да има мотив да ги убие. Соня, двамата с теб ще прегледаме показанията от изминалата нощ. След това ще съставиш график на заниманията на Даг Свенсон и Мия Бергман през последното денонощие, преди да бъдат убити. Ще се срещнем около два и половина.
МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ СЕ ЗАХВАНА за работа, като седна в редакцията на бюрото, което бе използвал Даг Свенсон през пролетта. Известно време седя съвсем неподвижно, сякаш нямаше сили да започне. След това включи компютъра на Даг.
Даг Свенсон притежаваше личен лаптоп и бе работил главно вкъщи. В редакцията идваше два дни седмично, а в последно време – и повече. В „Милениум“ имаше на разположение един по-стар „Пауърмак Г3“. Този компютър стоеше на въпросното бюро и на него работеха нещатните служители на вестника. Микаел включи старата Г-тройка. На диска имаше доста безинтересен материал. Даг Свенсон бе използвал компютъра най-вече за сърфиране в мрежата, но бе прехвърлил на него и няколко папки от лаптопа си.
Освен това бе запазил цялата информация на два диска с архивирани файлове, които държеше заключени в бюрото. Всеки ден обновяваше съдържанието им и копираше новия материал. Тъй като не бе идвал в редакцията през последните денонощия, последният запис бе от неделя вечерта. Липсваха три дни.
Микаел копира компактдиска с архивираните файлове и го прибра в секретния шкаф в собствения си кабинет. След това отдели 45 минути, за да разгледа съдържанието на оригиналния диск. Той съдържаше 33 папки, в които на свой ред имаше безброй други папки. Това бе целият, събиран в продължение на четири години материал по проекта му, разследващ трафика на секс робини. Микаел прегледа документацията, като търсеше неща, които можеха да бъдат квалифицирани като секретен материал – например имената на тайните източници на Даг Свенсон. Направи му впечатление, че Свенсон бе доста прецизен по отношение на източниците. Целият свързан с тях материал се намираше в папка, наречена „Източници/секретно“. Папката съдържаше 134 документа с различен обем, повечето от които бяха доста малки. Микаел маркира всички документи и ги изтри. Не ги прати в кошчето за боклук, а ги провлачи до иконата за програмата „Бърн“[45], която не просто премахваше файловете, а ги и заличаваше байт по байт.