Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
– Може би трябва да го направим – рече Ерика Бергер.
– Не съм съвсем съгласен – отвърна Микаел. – Бихме могли да им дадем списък, ала какво ще правим, ако започнат да ни разпитват откъде разполагаме с имената? Нямаме право да назоваваме източници, които искат да останат анонимни. Какъвто е случаят с повечето от момичетата, разговаряли с Мия.
– Дяволски объркана история – рече Ерика. – Така се връщаме на първия въпрос – да публикуваме ли?
Микаел вдигна ръка.
– Почакайте. Можем да го подложим на гласуване, но аз си оставам отговорен редактор и за първи път смятам да взема еднолично решение. Отговорът е не. Не можем да публикуваме следващия брой. Не можем да продължим по първоначалния план.
Около масата отново настъпи тишина.
– Много бих искал да публикуваме материалите, но вероятно ще се наложи да променим доста неща. Даг и Мия разполагаха с документацията, а и историята се основаваше на факта, че Мия възнамеряваше да предаде на полицията лицата, които смятахме да разобличим. Тя бе експерт по въпроса. Можем ли да твърдим същото за себе си?
Външната врата се отвори с трясък и Хенри Кортез се появи на прага.
– Даг и Мия ли са жертвите? – попита той задъхано.
Всички кимнаха.
– По дяволите! Това е лудост.
– Откъде разбра? – зачуди се Микаел.
– Бях излязъл с приятелката си и го чухме по таксиметровото радио на път към вкъщи. Полицията искаше да получи информация за коли с маршрути до техния адрес. Така че веднага дойдох в редакцията.
Хенри Кортез изглеждаше толкова разтърсен, че Ерика стана и го прегърна, преди да го помоли да седне. След това се върна към дискусията.
– Мисля, че Даг би искал да публикуваме материала му.
– Аз смятам, че трябва да го сторим – съгласи се Микаел. – Особено що се отнася до книгата. Но при сегашната ситуация ще трябва да го отложим малко.
– Какво ще правим тогава? – попита Малин. – Не става въпрос само за една статия, която трябва да се смени – броят беше тематичен. Налага се да преработим целия вестник.
Ерика помълча известно време. След това по устните ѝ се разля първата предизвикателна усмивка за деня.
– Да не би да си правеше планове да почиваш по Великден, Малин? – зачуди се тя. – Забрави. Ще постъпим по следния начин… Ти, Малин, аз и Кристер ще седнем заедно и ще планираме целия брой, без нито една от статиите на Даг Свенсон. Ще видим дали не можем да използваме някои от текстовете, предвидени за юни.
– Разполагам с окончателния вариант на девет от дванайсет глави и с предпоследния вариант на десета и единайсета глава. Даг трябваше да ми изпрати и техния окончателен вариант по електронната поща. Ще проверя дали го е сторил. От последната глава обаче нямам почти нищо, а именно тя трябваше да съдържа обобщение и изводи.
– Вие двамата обсъдихте ли всички глави?
– Знам какво възнамеряваше да напише в нея, ако това имаш предвид.
– Добре, ти ще работиш с текстовете му – и с книгата, и със статиите. Искам да знам какво липсва и дали ще успеем да довършим това, което Даг не успя да ни изпрати. Можеш ли да ми представиш обективна преценка до края на деня?
Микаел кимна.
– Освен това искам да помислиш какво да кажем на полицията. Кои факти са безобидни и с кои бихме разкрили източниците си. Никой от редакцията не бива да споменава каквото и да било без твоето одобрение.
– Звучи добре – рече Микаел.
– Наистина ли смяташ, че историята на Даг може да е причина за убийствата?
– Или дисертацията на Мия… Не знам. Но не можем да отхвърлим тази вероятност.
Ерика Бергер се замисли за миг.
– Не, не можем. Ти ще отговаряш за него.
– За кое?
– За разследването.
– Кое разследване?
– Нашето разследване, по дяволите! – Ерика Бергер внезапно повиши глас. – Даг Свенсон беше журналист и работеше за „Милениум“. Искам да знам дали работата му е причина за убийствата. Затова ще разнищим случилото се. Това е твоя работа. Като за начало можеш да прегледаш целия предоставен ни от Даг Свенсон материал и да помислиш кое точно би могло да е мотив за убийство.
Тя погледна към Малин Ериксон.
– Малин, ако ми помогнеш да нахвърляме целия нов брой днес, с Кристер ще свършим черната работа. Но ти си работила много с Даг Свенсон и с останалите текстове от тематичния брой. Затова искам да наблюдаваш развитието на разследването заедно с Микаел.
Малин Ериксон кимна.
– Хенри… Можеш ли да работиш днес?
– Естествено.
– Започни да звъниш на останалите съдружници на „Милениум“, за да им съобщиш за случилото се. След това ще трябва да се обадиш в полицията и да разбереш какво следва оттук нататък. Попитай дали са насрочили пресконференция и т.н. Трябва да сме добре информирани.