Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
След това се залови с електронната поща на Даг Свенсон. Даг бе получил собствен временен електронен адрес на сървъра на „Милениум“, който бе използвал както в редакцията, така и на персоналния си компютър. Имаше и лична парола, което не представляваше никакъв проблем, защото Микаел бе администратор и лесно можеше да получи достъп до целия сървър с поща. Копира съдържанието на електронната поща на Даг Свенсон и го записа на един компактдиск.
Накрая се захвана с планината от хартия, представляваща справочен материал, бележки, изрезки от пресата, присъди и кореспонденция, все документи, събрани от Даг Свенсон по време на проучването му. Микаел реши да заложи на сигурното, отиде до копирния апарат и направи копие на всичко, което изглеждаше важно. Преснима около две хиляди страници, което му отне три часа.
После сортира целия материал, който по някакъв начин можеше да има връзка с тайните източници. Получи се куп от около четирийсет страници, главно бележки от два тефтера с формат А 4, които Даг Свенсон държеше заключени в бюрото си. Микаел ги сложи в плик и ги отнесе в стаята си. След това прибра останалите материали от проекта на Даг Свенсон в бюрото му.
Едва тогава си отдъхна, слезе в „Севън–Илевън“, където изпи едно кафе и изяде парче пица. Бе преценил погрешно, че полицията ще пристигне всеки момент, за да прегледа съдържанието на работната маса на Даг Свенсон.
БУБЛАНСКИ НАПРАВИ неочакван пробив в разследването малко след десет сутринта, когато му се обади доцент Ленарт Гранлунд от Националната лаборатория по криминология в Линшьопинг.
– Обаждам се по повод на двойното убийство в Еншеде.
– Толкова бързо?
– Получихме оръжието рано сутринта и не съм напълно готов с анализа, но разполагам с информация, която може би ще ви заинтересува.
– Добре. Разкажете ми какво сте открили – подкани го Бубла търпеливо.
– Оръжието е „Колт 45 Магнум“, произведен в САЩ през 1981 година.
– Ясно.
– Снехме пръстови отпечатъци, а вероятно ще разполагаме и с ДНК, но този анализ ще отнеме известно време. Разгледахме и куршумите, с които е застреляна двойката. Те са изключително раздробени, но разполагаме с достатъчно материал за сравнение, за да смятаме, че има голяма вероятност да са от оръжието, намерено на стълбището.
– Предполагам, че то е нелегално. Имате ли някакъв сериен номер?
– Пистолетът е напълно легален. Принадлежи на адвокат Нилс Ерик Бюрман и е закупен през 1983 г. Той е член на полицейския клуб по стрелба. Според адресната му регистрация живее на улица Упландсгатан край Оденплан.
– Какво, по дяволите, искате да ми кажете?
– Освен това изолирахме няколко пръстови отпечатъци по оръжието. Те принадлежат най-малко на двама души.
– Ясно.
– Можем да предположим, че част от тях са на Бюрман, освен ако пистолетът не е бил откраднат или продаден, но не разполагам с подобна информация.
– Аха. С други думи, имаме улика, както се казва на полицейски език.
– Открихме съвпадение в регистъра и по отношение на другото лице. Става дума за отпечатък от десен палец и показалец.
– Чии са?
– На жена, с дата на раждане 30 април 1978 година. Била е арестувана за нанасяне на телесни повреди в „Гамла стан“ през 1995-а и тогава са ѝ взели отпечатъци.
– Има ли си име?
– Да. Казва се Лисбет Саландер.
Инспектор Бубла вдигна вежди и записа името и регистрационния ѝ номер в тефтера на бюрото си.
КОГАТО МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ се върна в редакцията след късния обяд, веднага отиде в кабинета си и затвори вратата – знак, че не иска да го безпокоят. Все още нямаше време да се захване с цялата информация от електронната поща и записките на Даг Свенсон. Налагаше се да прегледа и книгата, и статиите с нов поглед, изхождайки от факта, че авторът е мъртъв и следователно не би могъл да даде отговор на трудните въпроси.
Трябваше да реши дали книгата изобщо може да бъде издадена в бъдеще, както и да прецени дали нещо в събрания материал представлява мотив за убийство. Микаел включи компютъра си и се захвана за работа.
ЯН БУБЛАНСКИ ПРОВЕДЕ кратък разговор с ръководителя на предварителното разследване Ричард Екстрьом, за да се информира за получените от НЛК резултати. Бяха взели решение Бублански и Соня Мудиг да посетят адвокат Бюрман за разговор, който можеше да прерасне в разпит или дори арест, ако сметнеха за нужно. През това време колегите им Ханс Фасте и Кърт Свенсон щяха да съсредоточат усилията си върху Лисбет Саландер и да я помолят да обясни как отпечатъците ѝ са могли да се появят върху оръжието на престъплението.