Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Издирването на адвокат Бюрман започна сравнително безболезнено. Адресът му присъстваше в списъка на данъкоплатците, в оръжейния регистър и регистъра за моторни превозни средства, а освен това бе и публично достъпен чрез телефонния указател. Бублански и Мудиг отидоха до Оденплан и успяха да се шмугнат във входа на жилищната сграда, когато един млад мъж отвори вратата, за да излезе.
След това обаче нещата се усложниха. Когато позвъниха на вратата, никой не им отвори. Затова продължиха към кантората на Бюрман на площад Санкт Ерик и повториха процедурата със същия резултат.
– Може би е в съда – рече криминален инспектор Соня Мудиг.
– Или пък е избягал в Бразилия, след като е извършил двойно убийство – добави Бублански.
Соня Мудиг кимна и хвърли поглед на колегата си. Чувстваше се добре в компанията му. Нямаше да има нищо против да пофлиртува с него, ако не бе майка на две деца и ако и двамата с Бублански нямаха щастливи бракове. Разгледа набързо месинговите табелки на останалите врати на етажа и констатира, че най-близките съседи на адвоката са зъболекар Нурман, фирма на име „Н-Консултинг“ и адвокат Руне Хокансон.
Почукаха на вратата на Хокансон.
– Здравейте, казвам се Мудиг, а това е криминален инспектор Бублански. Ние сме от полицията и идваме по работа при колегата ви, адвокат Бюрман, чиято кантора се намира до вашата. Случайно да знаете как бихме могли да се свържем с него?
Хокансон поклати глава.
– Срещам го рядко в последно време. Разболя се сериозно преди две години и практически прекрати практиката си. Табелката продължава да стои на вратата, но той идва тук само един път на около два месеца.
– Сериозно ли е болен? – попита Бублански.
– Не съм напълно сигурен. Беше страшно деен, а след това изведнъж се разболя. Рак или нещо подобно, предполагам. Не го познавам добре.
– Мислите ли, че има рак, или сте сигурен?
– Не… не знам. Имаше секретарка, Брит Карлсон или Нилсон, или нещо подобно. Възрастна дама. Освободи я от работа и тя ми каза, че е болен, но не знам от какво. Беше пролетта на 2003-та. След това го видях чак в края на годината. Изглеждаше с десет години по-стар, беше съвсем изпосталял и косата му бе посивяла… По това съдя, че наистина е болен. Защо? Направил ли е нещо?
– Не, доколкото ни е известно – отвърна Бублански. – Но трябва спешно да се свържем с него.
Върнаха се на Оденплан и отново почукаха на вратата на апартамента на Бюрман. И този път никой не им отвори. Накрая Бублански извади телефона си и набра мобилния на Бюрман. Чу съобщението: „Номерът на абоната не може да бъде избран в момента, моля, обадете се по-късно.“
Опита се да позвъни на домашния му телефон. От стълбището можеха да чуят слабите сигнали от другата страна на вратата, докато накрая не се включи телефонен секретар, който ги помоли да оставят съобщение. Спогледаха се и вдигнаха рамене.
Беше един часът следобед.
– Кафе?
– По-скоро хамбургер.
Разходиха се до „Бъргър Кинг“ при Уденплан. Соня Мудиг изяде един „Лупър“, а Бублански си поръча вегетариански сандвич. След това се върнаха в полицията.
ПРОКУРОР ЕКСТРЬОМ СВИКА среща край заседателната маса в кабинета си в два часа следобед. Бублански и Мудиг седнаха един до друг до стената, в близост до прозореца. Кърт Свенсон дойде с две минути закъснение и се настани срещу тях. Йеркер Холмберг влезе с поднос с кафе в картонени чаши. Беше се отбил за кратко в Еншеде и възнамеряваше да се върне по-късно следобед, когато техниците бъдеха готови.
– Къде е Фасте? – попита Екстрьом.
– В социалните служби. Обади се преди пет минути и каза, че малко ще закъснее – отвърна Кърт Свенсон.
– Добре. Ще започнем без него. С какво разполагате? – попита Екстрьом, като първо посочи Бублански.
– Потърсихме адвокат Нилс Бюрман. Няма го нито вкъщи, нито в кантората. Според думите на негов колега от бранша Бюрман се е разболял преди около две години и на практика е прекратил дейността си.
Соня Мудиг продължи.
– Бюрман е петдесет и шест годишен. Не фигурира в регистъра на криминално проявените. Занимава се предимно с корпоративни дела. Не успях да науча повече за него.
– Но оръжието, използвано в Еншеде, е регистрирано на негово име.
– Да, така е. Той притежава разрешително и е член на полицейския клуб по стрелба – рече Бублански. – Разговарях с Гунарсон от оръжейния отдел. Той е председател на клуба и познава Бюрман много добре. Адвокатът влиза в клуба през 1978-а, а между 1984 и 1992 година е член на управителния съвет и касиер. Гунарсон описа Бюрман като изключителен стрелец, спокоен, уравновесен, без каквито и да било странности.