Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Малко след седем часа Екстрьом съгласува намеренията си с областния шеф на криминалната полиция. В седем и петнайсет прокурорът вдигна слушалката и събуди инспектор Ян Бублански, който сред колегите си бе по-известен с прозвището полицай Бубла[42]. Бублански всъщност трябваше да почива по Великден като компенсация за големия брой извънредни часове, които бе събрал през изминалата година, ала го помолиха да прекъсне почивката си и незабавно да се яви на работното си място, за да оглави разследването на убийствата в Еншеде.
Бублански бе петдесет и две годишен и бе работил като полицай през половината си живот. Започна на 23. В продължение на шест години служи като патрул и мина през отдел „Огнестрелни оръжия“ и отдел „Кражби“, преди да завърши курсове за повишаване на квалификацията и да се издигне в кариерата, като получи назначение в криминалния отдел към областната дирекция на полицията. През последните десет години бе участвал в трийсет и три разследвания на убийства и бе ръководил седемнайсет от тях, като четиринайсет бяха успешно приключени, а две се смятаха за разрешени на полицейско ниво. Това означаваше, че полицията знае кой е убиецът, но не разполага с достатъчно доказателства, за да предприеме законови мерки срещу въпросното лице. Бублански и колегите му не се бяха справили с един-единствен случай отпреди шест години. Ставаше въпрос за известен алкохолик и скандалджия, открит промушен с нож в апартамента си в Берсхамра. Местопрестъплението бе кошмарно – пълно с пръстови отпечатъци и ДНК следи от няколко дузини хора, които през годините бяха пили или участвали в сбивания в жилището. Бублански и колегите му бяха убедени, че убиецът е един от многото познати на жертвата алкохолици, ала въпреки енергичното разследване полицията все още не успяваше да го залови. Разследването на практика бе пратено в архива.
Като цяло Бублански се славеше с голям процент разкриваемост и колегите му го намираха за висококвалифициран.
Въпреки това обаче го смятаха за малко чудат, което отчасти се дължеше на факта, че беше евреин и на някои празници се разхождаше с кипа по коридорите на полицията. Това веднъж предизвика коментара на един вече пенсиониран полицейски началник, който смяташе, че да носиш кипа в сградата на полицията е също толкова неуместно, колкото и да сновеш наоколо с тюрбан. Тази история не бе последвана от кой знае колко бурен дебат. Някакъв журналист дочу коментара и започна да задава въпроси, след което полицейският началник бързо се оттегли в кабинета си.
Бублански принадлежеше към юдейската църква на Сьодерфьор и ако нямаше кашер, си поръчваше вегетарианска храна. Ортодоксалността му обаче не граничеше с фанатизъм и той дори работеше в събота. Бублански също схвана на секундата, че разследването на двойното убийство в Еншеде няма да бъде обикновено. Ричард Екстрьом го дръпна настрана веднага след като влезе в полицията малко след осем.
– Тази история е доста зловеща – каза му вместо поздрав Екстрьом. – Застреляната двойка са журналист и криминалистка. Има и още нещо. Открити са от друг журналист.
Бублански кимна. Това означаваше, че разследването със сигурност ще бъде внимателно следено и анализирано от медиите.
– А за да сипя още сол в раната, трябва да добавя, че журналистът, който ги е открил, е Микаел Блумквист от вестник „Милениум“.
– Опа! – рече Бублански.
– Известен покрай цирка около аферата „Венерстрьом“.
– Знаем ли нещо за мотива?
– Нищичко засега. Никой от застреляните не е известен на полицията. Изглежда, са били съвсем нормална двойка. Момичето е трябвало да защити докторска степен след няколко седмици. Това разследване трябва да стане номер едно.
Бублански кимна. За него убийствата винаги бяха приоритет.
– Ще съставим група. Пристъпи колкото се може по-бързо към работа. Ще се погрижа да ти осигуря всички ресурси. Ще ти помагат Ханс Фесте и Кърт Свенсон. Както и Йеркер Холмберг. Той разследва непредумишленото убийство в Ринкебю[43], ала както изглежда, извършителят е напуснал страната. Холмберг е невероятен в работата на местопрестъплението. При нужда можеш да получиш подкрепление от Националното бюро по разследванията.
– Искам Соня Мудиг.
– Тя не е ли малко младичка?
Бублански вдигна вежди и погледна учудено Екстрьом.
– Тя е на трийсет и девет, и следователно само няколко години по-млада от теб. Освен това мозъкът ѝ е бръснач.