Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
На срещата бе извикана също и инспектор Анита Нюберг от криминалния отдел, за да ги информира за проведения през нощта разпит на Микаел Блумквист, както и комисар Освалд Мортенсон, за да докладва за действията на полицията на място след получаване на сигнала. Те и двамата бяха изтощени и искаха да се приберат и да си легнат колкото се може по-скоро, но Анита Нюберг вече бе успяла да прояви снимките от местопрестъплението, които групата разглеждаше.
След около трийсет минути вече бяха наясно с развоя на събитията и Бублански обобщи:
– Изхождайки от факта, че огледът на местопрестъплението все още не е приключил, нещата изглеждат по следния начин… Някакво непознато лице, което нито съседите, нито останалите свидетели са забелязали, прониква в апартамент в Еншеде и убива Свенсон и Бергман.
– Все още не разполагаме с информация дали намереното оръжие е идентично с оръдието на престъплението, но вече е изпратено в Националната лаборатория по криминология – допълни Анита Нюберг. – Тази улика се обработва с предимство. Освен това открихме фрагмент от куршума, уцелил Даг Свенсон, в стената срещу спалнята. Относително запазен е. За сметка на това обаче куршумът, убил Мия Бергман, е така раздробен, че на практика е неизползваем.
– Благодаря за информацията. „Колт Магнум“ е проклет каубойски пистолет, който трябва да е абсолютно забранен. Разполагаме ли със сериен номер?
– Все още не – рече Освалд Мортенсон. – Изпратих оръжието и фрагмента от куршум с куриер до НЛК направо от местопрестъплението. Смятах, че е най-добре те да започнат да работят с него, отколкото аз да го пипам.
– Добре тогава. Все още не съм успял да отида до местопрестъплението, ала вие двамата сте били там. Какви са изводите ви?
Анита Нюберг и Освалд Мортенсон се спогледаха. Нюберг остави по-възрастния си колега да говори от името на двамата.
– На първо място смятаме, че убиецът е само един. Било е същинска екзекуция. Имам усещането, че извършителят е бил воден от някаква много сериозна причина при убийствата на Свенсон и Бергман и е действал, изпълнен с решителност.
– На какво се основава това усещане? – попита Ханс Фасте.
– Апартаментът беше подреден и чист. Не става дума за обир, побой или нещо подобно. Изстреляни са само два куршума. И двата улучват жертвата в главата с изключителна точност. Следователно говорим за човек, който умее да борави с оръжие.
– Така.
– Ако погледнем скицата… Съгласно нашата възстановка мъжът, Даг Свенсон, е прострелян от много близко разстояние, може би дори револверът е бил опрян в главата му. Около входната рана имаше ясни следи от изгаряне. Вероятно е застрелян пръв. Свенсон се е хвърлил към масата за хранене. Предполагаме, че убиецът е стоял на прага към коридора или съвсем близо до вратата на дневната.
– Окей.
– Според свидетелите изстрелите са прокънтели през няколко секунди. Мия Бергман е застреляна от разстояние. Вероятно се е намирала при вратата на спалнята и се е опитала да се извърти. Куршумът влиза под лявото ухо и излиза малко над дясното ѝ око. Силата му е толкова голяма, че отхвърля тялото в спалнята, където е намерена. Тя пада върху таблата на леглото и се свлича на пода.
– Опитен стрелец – съгласи се Фасте.
– Меко казано. Нямаше следи от стъпки, които да свидетелстват, че убиецът е влязъл в спалнята, за да провери дали наистина я е убил. Бил е сигурен, че я е улучил, врътнал се е и е напуснал апартамента. Тоест с два изстрела убива двама души и изчезва. Освен това…
– Да?
– Не искам да говоря предварително, без да знам резултатите от криминоложкото разследване, но подозирам, че убиецът е използвал ловни боеприпаси. Смъртта е настъпила мигновено. Раните и на двете жертви бяха ужасни.
Около масата настъпи кратка тишина. Никой от присъстващите не искаше да си спомня за този спор. Имаше два типа куршуми. Първите бяха твърди, с цялостна ризница, минаваха право през тялото и нанасяха сравнително леки рани. Куршумите с мек връх обаче се разширяваха в тялото и водеха до тежки наранявания. Има голяма разлика между човек, улучен с деветмилиметров куршум, и друг, уцелен с куршум, който увеличава площта си до два, дори три сантиметра. Вторият тип куршуми се наричат ловни боеприпаси и целта им е да предизвикат масиран кръвоизлив, което се счита за хуманно при лов на лосове например, когато целта е да свалиш животното колкото се може по-бързо и безболезнено. Но те са забранени в международното право при воденето на война, защото нещастникът, който бива уцелен от разширяващ се куршум, умира почти незабавно, независимо в коя част на тялото е ранен.