Электронная книга - «Огненият орден». Краткое содержание книги:
„Интересно — помислих си аз. — Може би с помощта на този каталог ще мога да намеря интересуващата ме информация.“
„Няма да стане. За пълноценна работа с каталога трябва нормален човек, а не… такъв като мен.“
„О, той може да чете и мислите ми!“ — ужасих се аз.
— Момент, значи ти не винаги си бил кукла?
„Не, разбира се! Някога бях обикновен човек, също като теб, Човек на съдбата. От дете обичах книгите. И точно затова моят път през Коридора на съдбата приключи тук. За съжаление, аз никога не съм се отличавал с предпазливост и случайно пуснах няколко диви книги.“
„Диви книги?“ — зададох мислено въпроса си, решавайки от любопитство да продължа по този начин разговора.
„Ами, това са особен вид книги, надарени с елементарен разум, като животни със специфична магическа сила. Ти току-що се срещна с тях, попадна под хипнозата им и почти се превърна в кукла.“
„А, ето какво било. Значи правилно съм схванал всичко! — зарадвах се аз, но бързо се овладях: — Но така излиза, че всички кукли, които изгорих в стаята, някога също са били хора?“
„Да — потвърди Пазителят. — Но не трябва да се притесняваш за нищо. Ако не си забелязал, те сами те молеха да ги освободиш с огън. Измененията отдавна са необратими и единственият изход пред тях е смъртта.“
„А ти защо остана с мен?“
„Още ми е рано да си ходя. Трябва да се намеря наследник, нов Пазител на библиотеката. Ти готов ли си да станеш Пазител?“
„О, не! — поклатих глава. — Имам къде по-интересни планове за живота си, не да седя в тази библиотека, заобиколен от книги и прах.“
„Тук няма прах“ — ревниво контрира Пазителят.
„Добре, но сигурно схвана мисълта ми. Аз изобщо не съм за тук.“
„Тогава би ли ми помогнал да намеря достоен човек. Докато не намеря и не обуча свой приемник, не мога да оставя това нещастно плюшено тяло и да продължа веригата на преражданията си.“
„Веригата на преражданията?“ — учудих се аз.
„Не се затормозявай. Ще ми помогнеш ли? В замяна на това ще направя всичко възможно да ти помогна при търсене на информация в библиотеката.“
„Мисля, че ще мога — усмихнах се аз. — Дори имам един познат библиотекар без библиотека.“
Нещо ми подсказваше, че Велес много ще се заинтересува от такова предложение. Важното беше Гръм да го пусне от кухнята си, защото загубата на най-добрия готвач в Крайдол едва ли щеше да му хареса.
„Това е чудесно — доволно каза Пазителят. — В Коридора на съдбата посетителите не са често срещано явление, така че едва ли скоро ще успея да си намеря приемник.“
„Виждам, че знаеш много за Коридора на съдбата — отбелязах аз. — Можеш ли да ми разкажеш за него? Вече за кой ли път попадам тук, но и досега не мога да разбера какво представлява, как работи…“
„Няма проблем — с готовност отговори Пазителят. — Първоначално е бил проектиран да пътуване между световете. Идеята е, че обикновените създания като хора, вампири и така нататък, не могат да преодолеят пространството между световете — тялото им е здраво свързано с реалността и времето, в което е родено. В същото време съзнанието не е ограничено от реалността и може без проблем да пътува, но възниква въпросът с навигацията… И точно тази задача се решава от Коридора. Не съм толкова добър в магията, че да обясня принципа му на действие, но най-общо казано е това.“
„Тоест сега моето тяло си лежи в стаята ми?“
„Не, разбира се. Твоето тяло сега е в състояние на покой и е в безопасен пространствен джоб. Коридорът на съдбата създава копие на твоето тяло и слага в него съзнанието ти при преминаването през всяка врата.“
„Уау. Леле, каква система. Значи тялото ми е в безопасност и ако нещо се случи, аз все пак ще остана жив?“
„Мечтай си — усмихна се Пазителят. — В каквото и тяло да се намира душата ти, ако това тяло умре, душата ти ще тръгне по своя път за поредното прераждане.“
„Жалко — въздъхнах разочаровано. — Какво хубаво щеше да бъде, ако те убият в някой от световете, и хоп, ти отново се оказваш пред вратата, за да опиташ отново. И така, докато не постигнеш целта си или не проучиш всички светове.“
„Всички светове? Тези врати водят до милиарди светове…“
„А защо тогава нито една врата не води директно до библиотеката? Трябваше да мина през ужасната детска стая, а при предишното си идване обикалях през пустиня.“
„Всичко е много просто — библиотеката не е част от Коридора на съдбата. Тя е нещо като мини свят, пространствен джоб, свързан с множество светове. Затова тук не можеш да дойдеш просто като отвориш някоя от вратите на Коридора.“
„Уф, колко сложно — въздъхнах аз. — Значи всеки път ще ми се налага да минавам през тези психарски стаи?“