Электронная книга - «Огненият орден». Краткое содержание книги:
Книгите продължиха танца си, принуждавайки ме да разглеждам картинки. На всички страници бяха изобразени всевъзможни странни изроди — дву-, три-, и четириоки стоножки се редуваха с едноръки циклопи и птици с по десет човки.
„Хей — изведнъж ми светна. — Това изродче вече съм го виждал сред войнствените плюшени играчки! И това също!“
Изведнъж една от книгите се отвори на страница с чудовища, които изцяло привлякоха вниманието ми. Не знаех защо, но не можех да откъсна поглед от изображението на трикрако трипръсто червено изродче, приличащо на драконче. Останалият свят сякаш престана да съществува…
От транса ме изкара остра болка в рамото.
Подскочих от изненада и се хванах за нараненото място. Напипах нещо меко. Хващайки с пръсти виновника, аз с учудване разпознах плюшения воин от стаята с кукли. Покритото със сажди лице с безизразните, приличащи на копчета очи ме гледаше с нямо предизвикателство, а войнствено размахания стоманен шиш ме приканваше да продължим започнатия двубой.
— Плюшения? — изненадах се аз, преглъщайки думата „изрод“. — Какво правиш тук?
Куклата завъртя една от петте си лапи до слепоочието и размаха шпагата в посока летящите книги.
Едва сега започнах да осъзнавам, че той изобщо не се канеше да ме напада. Напротив, изродът явно се опитваше да ми каже нещо и с убожданията искаше само да привлече вниманието ми. В подтвърждение на моето прозрение той отново завъртя лапа до слепоочието си, но този път посочи със шпагата към моите крака.
Поглеждайки надолу, бях буквално изумен… Вместо обичайните крайници от кожа, мускули и кости на тяхно място имаше плюшени израстъци! И при това се чувствах напълно нормално…
— Какво, дракон да го вземе, става тук? — ужасих се аз.
Куклата посочи първо към книгите, после лицето ми, и накрая краката ми.
— За това са виновни книгите? — бързо се досетих аз.
Колкото и да е изненадващо, въпреки ужасните промени в тялото ми, аз бях запазил разсъдъка си. Дори беше странно — вместо да започна да се паникьосвам, аз оставах напълно спокоен. Най-вероятно това се дължеше на факта, че не чувствах нещо необичайно — краката все така ме слушаха, все едно са от плът и кръв.
Куклата бързо закима с глава.
— А как мога да се върна в нормално състояние?
Изродчето посочи към книгите, а след това красноречиво прекара лапа през гръкляна си.
— Да ги унищожа — схванах аз. — Ами добре…
Концентрирах се и създадох няколко Огнени топки, после ги метнах към кръжащите около щита книги. Успях да изгоря няколко, а останалите бързо се пръснаха и се скриха зад мнобройните рафтове.
— Ама че гадини! — изругах аз.
Въпреки това, за моя голяма радост, краката ми се върнаха към нормалното си състояние.
Отидох до огромната книга-маса и макар все още предпазливо да се оглеждах, поставих на нея играчката-изрод.
— Благодаря, че ми помогна — неуверено поблагодарих аз.
Куклата ме поздрави с шпагата си и посочи към огромната книга.
— Да я отворя? — предположих аз.
Кимване.
Хванах ръба на огромната корица и с известно усилие я повдигнах. Пред очите ми се показаха абсолютно празни страници.
— Това шега ли е?
Куклата пъргаво скочи право върху отворената страница и енергично размаха всичките си пет лапи, опитвайки се да ми обясни нещо.
— Какво да направя? — не разбрах аз. — Да затворя книгата? И да те оставя в нея?! Защо?!
И сам разбирах, че на такъв сложен въпрос едва ли можеше да се отговори с жестове. Така че трябваше да се доверя на куклата и аз затворих книгата.
„Така е по-добре“ — разнесе се в главата ми непознат глас. Не че някога са се появявали познати гласове…
„Това пък какво беше?! — подскочих аз. — Полудявам ли?“
„Не, не полудяваш. Позволи ми да ти се представя, казвам се… Ох, не си спомням как се казвах. По принцип, аз съм Пазителят на библиотеката.“
Действие 4
— А къде е куклата? — попитах на глас.
„Аз съм куклата.“
— Уау! — изненадах се аз. — А не можа ли веднага да ми се представиш?
„Куклата няма гласов апарат“ — насмешливо отговори Пазителят.
Странно, но аз не толкова чувах, колкото усещах емоциите на събеседника си.
— А можеше да има, нали има мускули и се движи, при това доста бързо.
„Логично — призна Пазителят. — Но все пак във формата на кукла не можех да говоря.“
— А сега защо можеш?
„Тази книга е своеобразен каталог, както и средство за създаване на телепатична връзка с духа на библиотеката. Именно благодарение на нея аз мога да ти предавам мислите си.“