Величието на Франция
- Автор: Мерль Робер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Максим Благоев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величието на Франция». Краткое содержание книги:
— Ах, скъпа моя — възкликна баща ми с лъчезарна усмивка, — да знаете само колко се радвам, че ме повикахте, и задето ви виждам тъй красива и в добро здраве, и то когато наближава да родите!
— Тогаз дай боже, господине — отвърна Изабел, настроена вече предизвикателно, — а и особено щом ми е дошло времето да раждам, да не речете да се възпротивите на волята ми, защото инак не е изключено да ми увредите плода!
— За бога, госпожо! — прихна Жан дьо Сиорак. — Още не съм влязъл, а вий вече открихте огън насреща ми! За какво става дума, прочие?
— Господине… — подхвана Изабел, но тозчас млъкна, защото се побояваше от баща ми, дори когато беше в добро настроение, тъй като при него преходът от веселие към гняв бе, кажи-речи, мигновен.
— Тогава аз ще ви кажа, госпожо — заяви Жан дьо Сиорак, но вече напълно сериозен. — Вий искате да приютите за някое време в замъка ни маркаиското кюре и така да го спасите от въжето, обещано му от монтинякци. Държа веднага да ви успокоя, госпожо, че ще се подчиня на желанието ви, но при някои условия, а именно: той да бъде ваш, а не мой гост; да не се мярка в голямата зала и да не се среща с людете ни; да спи в стаичката на Алазаис, която за тези няколко нощи ще настаним при Малигувица, и накрая да се храни тук, заедно с вас, а не долу.
— О, но за това и дума не може да става! — негодуващо вдигна майка ми красивите си, вечно напомадени и разтривани с какви ли не балсами ръце. — Краката му така вонят, че просто не се търпи! Това ме тормози дори и по време на богослужение и ме отвлича от благочестивите ми размисли!
— Виж ти каква била работата! — викна баща ми и неудържимо се разсмя. — Тогава нека обядва сам в стаята си, а Алазаис ще го обслужва.
Но Алазаис, която присъстваше на този разговор, на мига се изправи в цял ръст и изгърмя с плътното си гласище своя най-решителен отказ:
— Покорно моля да ме извините, гос’ин барон, но на кюрето няма да прислугвам! И то не толкова, защото е кюре, колкото, заради туй, че хич не ми се нрави мутрата му!
— Кому — мутрата, кому — краката! — продължаваше да се залива в смях баща ми. — Та тоя нещастник съвсем ще погине от глад! Добре тогава, ще му слугува Малигувица! — отсече той и с лек, бърз жест обяви разговора за приключен и отпрати Алазаис, дордето сам приседна на Изабелиното легло и като взе ръцете й в своите, потъна цял в благоговейно съзерцание на разцъфтялата й в майчинството красота.
Съгласно заповедта на баща ми Машата пристигна в Мепеш без никакъв багаж, през нощта и без думица да е продумал някому къде отива.
Не бяха минали и две седмици, откакто кюрето живееше в замъка, когато пред първия подвижен мост на Мепеш се появи господин Гийом дьо ла Порт, придружен от петима войници, и поиска да се срещне с побратимите.
— Господа — подхвана още с влизането си прокурорът с, угрижен вид, — в Сарлат се носи слух, че сте отвлекли и държите под ключ маркаиското кюре, за да му попречите да служи службата си!
— На този слух комай ще трябва да му се подрежат крилцата, господин прокурор — отвърна баща ми, — та да престане да се носи глупаво насам-натам и да очерня доброто ни име, докато в същото време ний изпълняваме към клетото кюре дълга си на християни, спасявайки го от въжето!
И като остави на Совтер грижата да даде по-подробни обяснения, отиде да доведе Машата, който потвърди думите му и се прехласна в безконечни благодарствени излияния към своите домакини, заради всичките добрини, с които го зачитаха. И вярно, той изглеждаше чудесно и просто пращеше от здраве и тлъстина, че и отново бе възвърнал моравочервения цвят на лицето си, тъй като Малигувица, която го обслужваше в стаята му, щедро го поеше с нашето вино и му заделяше най-хубавите мръвки.
Когато Жан дьо Сиорак тръгна да изпроводи господин Дьо ла Порт до първия подвижен мост, играещата с куклите си до кладенеца Катрин се спусна към него с мятащи се подире й руси плитчини и сграбчи ръката на баща ми, но без думица да може да продума, изчерпала изведнъж цялата смелост, която бе насъбрала, за да го доближи.
— Господин барон — рече прокурорът, — видях, че издигате около водоема си втора крепостна стена. В такъв момент подобни укрепителни работи дават повод за злословия.