Величието на Франция
- Автор: Мерль Робер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Максим Благоев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величието на Франция». Краткое содержание книги:
— И отново неуместно, господин прокурор! — възрази баща ми. — Кралят и… (тук той го погледна) кралските сановници са винаги добре дошли в Мепеш. Но Парижкият върховен съд обяви реформистите извън закона и никак не е изключено да ми се наложи да се отбранявам срещу някои мои съседи.
— Думата ви е несъмнено за Фонтенак и тук имате пълно право — намръщи се господин Дьо ла Порт. — В цялата провинция няма по-жесток тиран, но в епископията и дори в кралския двор го покровителстват тъй усърдно, че съм просто безсилен срещу него! Знаете ли, че ако някой от семейството му легне болен, нито един сарлатски лекар не смее да отиде в свърталището му от страх, да не би да го лишат не само от свободата му, но и от живота?
Обратно баща ми се върна стиснал нежната ръчица на Катрин в своята и на върха на щастието от това, че я вижда тъй хубава и жизнерадостна, но без да може да намери думи, за да й го каже — толкова много я обичаше. Но едва бе стъпил на голямото каменно стълбище, когато отпреде му със свиреп вид се изтъпани Алазаис, извисявайки се над него е цяла глава.
— Гос’ин барон — избоботи тя, — бих искала да поговоря с вас за онуй смрадливо кюре!
— Думай да чуем.
Алазаис хвърли бърз поглед към Катрин и като се наведе към баща ми, прошепна в ухото му няколко думи, които го накараха да подскочи.
— Върви да си играеш, Катрин! — изрече той припряно с ясния си глас. — А ти, Алазаис, веднага ми доведи онази шишкава прелюбодейка в библиотеката!
Когато дебелогъзестата, шкембеста, виместа (както казваше бащи ми) и чорлава Малигувица влезе в библиотеката, Жан дьо Сиорак затвори вратата подире й, заобиколи матроната и като се закова отпреде й с ръце на кръста, сурово я измери с поглед.
— Хубави работи научавам за теб! Оказва се, че нощем ти и кюрето блудствате досущ като плъхове в хамбар!
Готвачката зина да отрече, но Жан дьо Сиорак вдигна ръка и повиши глас:
— Не лъжи, Малигувице, или тозчас те прогонвам!
— Иисусе благи! — възкликна Малигувица простодушно. — Че то аз и хич да не излъжа, вий все едно ще ме прогоните!
— Значи е вярно?
Малигувица се разтрепери.
— Уви, гос’ин барон, не можах да му се опъна. Та той говори толкоз благо!
— Колкото по-зле постъпва! Не те ли е срам теб, една омъжена жена, да безпътстваш като долна никаквица и да прегрешаващ в прелюбодейство, при туй не с друг, ами с Машата!?
— Че аз точно заради туй, гос’ин барон, щото правиш ли го с кюре, грехът е грях само наполовина! Още повече че подир туй ти сторва добрината и да ти го опрости.
Жан дьо Сиорак вдигна ръце към небето.
— Никой, блуднице, никой не може да опрости смъртен грях, освен отеца наш, който е на небето!
— Та нали тъкмо затуй всяка вечер най-благочестиво се моля на сина му, та да се застъпи за мен! — увери го готвачката и тутакси сведе очи, защото в същия миг обещаваше на дева Мария да й запали свещ пред нейната икона на тавана, ако по някакво чудо баща ми не я изгонеше.
— Ами ако Машата ти направи някое копеле?
— Виж, туй няма да го бъде! — заяви Малигувица с лукав и многозначителен вид. — Познавам аз билките, пък и знам де да ги тургам!
— И какви са тези билки? — попита баща ми, който винаги бе любопитствал да разбере що за лековити треви използува простолюдието.
— Ще ме прощавате, гос’ин барон, но туй не мога да ви кажа! — отвърна Малигувица. — Старицата, дето ми ги показа, ме накара да се закълна, че ще ги пазя в тайна!
— Ще ми ги кажеш ти, ще ми ги кажеш, ако не искаш още сега да те прогоня!
— Ще рече, гос’ин барон — облещи се насреща му тя с разтуптяно сърце, — че ако ви ги кажа, няма да ме напъдите, тъй ли?
— Имаш думата ми! — отсече Жан дьо Сиорак, който още от самото начало поради низ изключително разумни съображения беше решил да потули произшествието.
— Слава тебе, господи, и тебе, Иисусе преблаги! — възкликна Малигувица, скръстила ръце на корема си и целомъдрено свела очи, като в същото време дълбоко в себе си нареждаше друга благодарствена молитва: „И слава най-вече теб, Дева Марийо, за чудото, дето го стори, и заради туй, че ми опрости вината! Знаех си аз, че като жени чудесно ще се спогодим! Благодаря ти още веднъж за добрината, преблага дево, и знай, че свещта си е твоя! Обещаното си е обещано и проклет да бъде оня, комуто се досвиди!“
След като Малигувица му назова тревите и мястото, „дето ги турга“, баща ми я накара да му обещае, че повече няма да се среща с Машата нито денем, нито нощем, нито по видело, нито по здрач, нито на свещ, нито на слънце, и че никога и никому и думица не ще спомене от пуста хвалба за това си прегрешение. Сетне натовари Кулондр Желязната ръка със задължението да носи отсега нататък храна на Машата, което войникът се зае да върши най-съвестно, без при това кюрето да може да изкопчи от него каквото и да било, освен някоя и друга лаконична и зловеща прокоба относно бъдещето на света.