Смърт край Змийската река
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Смърт край Змийската река». Краткое содержание книги:
— Обзалагам се, че е по-лесна, но ти не обичаш лесните неща.
— Странно е да кажеш подобно нещо за жена, която повече от година бяга от всичко, включително и от себе си.
— Ако така гледаш на нещата, значи наистина си откачена.
Броуди се надигна и й протегна ръка. Рийс се поколеба, но я пое и се изправи.
— А ти как виждаш нещата?
— Виждам жена, която оцелява. Приятелите й, по-близки от семейство, са убити. Една от тях — пред очите й. Тя самата е простреляна и оставена да умре в тъмен килер. Хваната в капан в тъмнината, потънала в кръв. Всичко, което е обичала, е унищожено за миг. Тя остава лишена от нормалното чувство за сигурност. И все пак две години по-късно стои пред мен, защото е успяла да се пребори с всички проблеми стъпка по стъпка. Мисля, че това е една от най-силните жени, които някога съм срещал.
— Май не се срещаш с много хора — опита да се пошегува Рийс.
— Видя ли — усмихна се той, като докосна челото й с пръст. — Закова ме. А сега си приготви някои неща. Тази вечер ще спиш при мен.
— Не мога да приема…
— Ще го направиш — настоя той и зарови из торбата. — Това ли е вечерята?
— Мамка му! Мидите!
Броуди се увери, че Рийс е дошла на себе си, когато се втурна към торбата.
— Слава Богу, че помолих да ми ги опаковат в лед. Все още са студени. В крайна сметка се оказа разумно да поддържам по-ниска температура у дома.
— Обичам миди.
— Май няма храна, която да не обичаш — каза Рийс, като се облегна на плота и затвори очи. — Няма да ме оставиш да изпадна в истерия, нали?
— Вече ти споменах, че се дразня от истерични жени.
— Но веднъж ми каза, че си падаш по невротички.
— Да, така е. Но между истерия и невроза определено има разлика. Ти дори не си достатъчно невротична за мен. И затова просто ще се възползвам от теб, докато се появи нещо по-добро.
— Справедливо.
— А дори да се появи нещо по-добро, пак можеш да ми готвиш.
— Благодаря — кимна тя, като отпусна ръце и се загледа в него. — Прегърна ме, докато плачех. Вбесяващо за теб.
— Не беше изпаднала в истерия, а просто бе наранена и те болеше глава. Но не го превръщай в навик.
— Обичам те. Влюбена съм в теб.
Няколко секунди Броуди не проговори. А когато го направи, Рийс долови лек страх, примесен с раздразнението му.
— Мамка му! Не мога да направя и едно добро дело безнаказано.
Тя се засмя весело и усети как се успокоява.
— Така си е. Сигурно напълно съм откачила. Но не се тревожи, Броуди.
Завъртя се към него и забеляза, че я гледаше с уважението и страха, предизвиквани от тиктакаща бомба.
— Извън всички неврози съм разумна, съвременна жена. Не си отговорен за чувствата ми, нито пък задължен да им отговориш. Но когато преживееш всичко, което аз съм преживяла, просто се научаваш да не приемаш нещата за дадени. Времето, хората, чувствата. Психиатърът ми ме посъветва да си водя дневник — продължи тя, докато опаковаше необходимите продукти. — И дневникът ми помогна да се справя с емоциите и страховете си. Ти също ми помагаш в това отношение.
— Смесваш доверието с незаслужена благодарност и с факта, че между нас има страхотно сексуално привличане.
— Главата ми може да е объркана, но сърцето ми си е съвсем наред. Но ако чувствата ми те плашат, мога да се обадя на Линда-Гейл и да поживея при нея, докато реша какво да правя.
— Просто вземи всичко, от което ще имаш нужда — каза той решително. — Включително всички съставки за добра вечеря.
Не беше влюбена в него. Но мислеше, че е, и това го притесняваше. Опитваше се да й помогне, което вероятно бе първата му грешка, а сега тя усложняваше всичко. Типично за жена, помисли си. Връзва панделки на всяко нещо.
А панделките го задушаваха.
Е, поне вече не говореше за това. Нито пък трепереше заради станалото в апартамента й.
Точно както бе предполагал, готвенето на вечерята я успокои. Той самият се успокояваше с писане. Човек потъваше в работата си и забравяше за проблемите.
Но по-късно щеше да й се наложи да се върне към действителността. Ако теорията му бе вярна, Рийс определено бе изпаднала в беда.
— Искаш ли вино? — попита я той.
— Не, благодаря. Ще си остана на вода — отговори младата жена, докато подреждаше салатата в малки чинии. — За останалото са нужни още няколко минути, така че ще започнем с това.
Броуди прецени, че е ял повече салата през последните няколко седмици, отколкото обикновено ядеше за цели шест месеца.
— Джоуни ще откачи, когато си види банята.
— Ами боядисай я.
Рийс набоде лист салата.
— Не мога да боядисам плочките и пода.
— Мак вероятно има някакъв препарат, който ще изчисти маркера. А и бездруго апартаментът ти не е особено луксозен, слабаче. Нуждае се от ремонт.