Жените на Цезар (Част II: Весталките)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жените на Цезар (Част II: Весталките)». Краткое содержание книги:
— Моля за извинение — рече Цезар на тълпата, — изглежда, че няма да ми позволят да изпълнявам функциите, за които бях избран от вас. — Не се сдържа и добави: — Налага се да се задоволите с половин претор — Квинт Цицерон.
Квинт Цицерон, наобиколен от собствените си ликтори, наблюдаваше събитията отдалеч и при тези му слова ахна.
— Какво става тук? — попита изведнъж Публий Клодий, който се беше присламчил към зяпачите и си пробиваше път към Цезар.
— Свален съм от длъжност, Публий Клодий.
— Защо?
— Защото ме подозират, че умишлено съм подстрекавал гражданите към насилие по време на вчерашното заседание на народното събрание, което аз бях свикал.
— Не могат да го сторят! — възмути се на глас Клодий. — Най-напред трябва да докажат вината ти пред съда и едва след това могат да те осъдят!
— Не и когато действа Сенатус Консултум Ултимум.
— Какво общо има той с вчерашното събрание?
— Ами то се оказа просто един добър повод — обясни Цезар и напусна поста си.
Той се запъти към Държавния дом, но насъбралото се множество го последва. Квинт Цицерон зае мястото на градския претор, но така и никой не се обърна с молба към него.
И макар Квинт Цицерон цял ден да чакаше някой да потърси услугите му, Форумът не стоеше пуст, ами се пълнеше все повече и повече. Този път не се забелязваха бивши гладиатори, просто голям брой почтени жители на Рим, сред които личаха и някои по-известни физиономии като тези на Клодий, Антониите, Курион, Децим Брут, както и не чак толкова известните Луций Декумий и неговите събратя. Общо взето, представители на различни обществени слоеве — от втората имуществена класа до най-бедните пролетарии — бяха сметнали за нужно да се покажат на площада. Двама от преторите, които бяха натоварени с разглеждането на криминални дела, се поуплашиха от свъсените лица на множеството, решиха, че ауспициите са неблагоприятни и си тръгнаха рано-рано към дома.
Цяла нощ гражданите не благоволиха да се приберат по домовете си. Форумът беше осветен от множество факли и огньове, край които се топлеха чакащите. Жителите на квартала Гермал можеха да се наслаждават на доста величествена гледка, която със сигурност напомняше лагеруваща армия. За пръв път от неуспешния бунт на Сатурнин Форумът беше изпълнен с представители на беднотията. Управляващите имаха случай да се уверят колко много на брой са обикновените граждани на републиката и колко малко в сравнение с тях са сенаторите и магистратите.
Призори Силан, Мурена, Цицерон, Бибул и Луций Ахенобарб се събраха в горния край на весталските стълби и впериха погледи в множеството: на Форума чакаха може би петнайсет хиляди души. Някой от тълпата забеляза петимата, извика на останалите и ги посочи с пръст; като в мощен водовъртеж цялото това море от хора извърна лица към Палатинския хълм и неколцината сенатори инстинктивно отстъпиха назад, изплашени да не се удавят в този бездънен океан. Без да свалят погледи от тях, гражданите в краката им заканително надигнаха ръце и размахаха юмруци.
— И всички тези са дошли заради Цезар? — потръпна Силан.
— Не — обясни преторът Филип, който се присъедини към останалите. — Всички те са дошли заради Сенатус Консултум Ултимум и заради принципа, според който могат да бъде екзекутирани римски граждани без съд и присъда. Случаят с Цезар просто дойде твърде много. — Филип стрелна Бибул с изпитателен поглед. — Колко сте глупави! Толкова ли не знаете кой е Цезар? Аз съм негов приятел и знам! Цезар е единственият човек в цял Рим, когото не бива да компрометирате пред народа! Вие сте прекарали целия си живот тук, на високото, и сте гледали на останалите римляни като на досадни несретници, докато Цезар е прекарал целия си живот сред тях и те го смятат за свой. Едва ли има и един човек в този огромен град, когото Цезар да не познава лично. Е, може би ще е по-точно да кажа, че едва ли има човек, който да си мисли, че Цезар не го познава лично. Той знае да се усмихва на минувачите по улицата, знае да ги поздравява и да ги заговаря. Той не е като някои, които забелязват само избирателите с положение, за него всички са равни. Народът го обича! Цезар не е демагог, на него просто не му трябва да бъде демагог! В Либия имат навика да връзват хората над мравуняците и да оставят мравките да ги изядат. Вие бяхте достатъчно глупави, за да разбутате римския мравуняк! Можете да сте сигурни, че не Цезар ще е изяденият!