Кръвта на богомолката
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кръвта на богомолката». Краткое содержание книги:
— И ни предупреждавате да се оттеглим — каза Тиниса. — Нали ще ни простите, че няма да ви благодарим за мъдрите думи и да се ометем по живо, по здраво?
Белоуерн се ухили и за миг лицето му грейна с момчешко очарование.
— Точно това очаквах да чуя, между другото. Сега май иде ред да дам знак на охраната си, момчетата да разкършат мускули и да огънат някое и друго желязо, та да ви вземат страха? Или да прибягна до завоалирани заплахи? Хмм, нека помисля…
Тиниса с усилие сдържа усмивката си. Беше като при първата й среща с Теорнис, макар че тогава го очакваше, а сега — не. От друга страна, Белоуерн имаше сериозно влияние в Империята, при това влияние, изграждано с години и стъпило върху безупречен търговски нюх, а не върху грубата сила на безценната им армия. Би трябвало да се досети, че човекът насреща й, макар и бръмбар, притежава умения, нетипични за расата му.
— Тя коя е? — попита изведнъж Тисамон и поведението на Белоуерн се промени рязко. Пазачите му също се напрегнаха, готови за стрелба. Стресната от тази неочаквана промяна в ситуацията, Тиниса проследи погледа на Тисамон. Той гледаше една от слугините на Лейар, паякородно момиче, доста младо… Дали беше чистокръвен паяк всъщност? Имаше нещо странно в момичето, определено имаше.
— Защо питаш? — процеди Лейар и Тиниса усети, че по неизвестни за нея причини следващите думи на Тисамон като нищо могат да им осигурят битката, за която той си мечтаеше.
— Не знам — каза бавно богомолката. — Какво й е?
— Нищо й няма — каза Лейар и като че ли се поотпусна. — Просто е нова в домакинството ми.
— Робиня?
Този път усмивката на Лейар не беше весела.
— Забравил бях колко мразите тази търговия вие, богомолките. Но сега сте в Империята и ако тръгнете да се биете с всеки, който държи роби, ще си отворите повече работа, отколкото може да се свърши за цял живот.
Тисамон го стрелна с хладен поглед, но не каза нищо.
— Опитвахте се да ни разубедите, нали така? — подсети го Тиниса.
— Всъщност не — отвърна Лейар, като местеше поглед между нея и Тисамон, все едно ги претегляше на аптекарска везна. — Може и да се изненадате, но за мен не е тайна какво означават брошките, които носите. Аз съм човек с разностранни и нетипични интереси, иначе изобщо нямаше да съм тук, нали така? — Невеселата му усмивка се разшири още малко. — Не знам колко ви плаща вашият шарлатанин, но… Какво ще кажете да работите за мен срещу плата, достойна за уменията ви?
— Ние не сме наемници, та да… — започна Тисамон.
Тиниса побърза да го прекъсне:
— Какво по-точно имате предвид, майстор Белоуерн?
Той й се усмихна мило.
— Както вече казах, знам какво стои зад брошките ви. Аз съм начетен човек. Задължително качество за сериозния колекционер. Двайсет и пет години работих като пътуващ търговски представител на Консорциума, преди да оценят по достойнство качествата ми и да ме издигнат до най-високите управленски нива на организацията. Ходил съм на места, за които не сте и чували. Ние, бръмбарородните, можем да ходим там, където осите не могат или не искат. През годините научих много и открих в себе си силна любов към историята, особено когато тя е оцеляла до ден-днешен — като тези ваши брошки.
— Едва ли си мислите, че ние просто така ще предадем сегашния си… работодател — каза Тиниса.
— Напротив, надявам се, че няма да го направите — поправи я Белоуерн. — Но не знам какви са условията на договора ви. Може би ви се плаща на ден или дори на час. Аз, от своя страна, ви предлагам два договора и бих искал да ги обмислите. Дори съм склонен да ви откупя от сегашните ви задължения, ако работодателят ви се съгласи. Но, както споменах нееднократно, знам какво означават брошките ви. И ще искам да скрепите евентуалната ни сделка с богомолската си честна дума.
— Въпреки че знаете какво търсим? — попита Тисамон. — И сте склонен да ни заведете при него?
— Ако получа думата ви, богомолкородни, бойната ви клетва, то тогава — да, мисля, че бих го направил. — Лейар Белоуерн се усмихна като човек, който има предимство пред опонента си. — Но нека караме поред, както е най-добре да се постъпва с бизнес делата. През идните няколко дни, докато стане време за другата работа, ще имам нужда от допълнителна охрана. Само толкова. Вашите брошки говорят за умения, които съм готов да заплатя щедро. А след това… е, нека първо видим как ще потръгне сътрудничеството ни, става ли?