Господството на Борн
- Автор: Ладлэм Роберт, ван Ластбадер Эрик
- Серия: Джейсън Борн #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Григорова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Господството на Борн». Краткое содержание книги:
— Кой каза, че не съм била? — отвърна му тя с иронична усмивка и отхапа внимателно още една хапка от сандвича си. — Щях да дойда даже и да бях заета.
От отговора й му стана толкова приятно, че храната му приседна. Пийна малко чай и я преглътна. Гледаше я в тази идилична обстановка и започваше да осъзнава, че се влюбва. Първоначалната му реакция беше скептична. Упрекна се, че се държи глупаво, пубертетски и, още по-лошо, става уязвим. Но после тези мисли изчезнаха и отстъпиха място на някакво приятно чувство за падане и безтегловност, което му напомняше за сънищата, въпреки че не го свързваше с нито един конкретен сън. Чувстваше се щастлив, а в неговия живот щастието беше най-рядко срещаното явление.
— Кристофър? — подвикна му Маги. — За какво си се замислил?
Той остави сандвича си.
— Извинявай.
— Няма нищо.
— Сетих се за срещата, която ми предстои тази вечер. — Хендрикс се поколеба. Мина му през ум, че свежият й поглед върху ситуацията може да му помогне да се справи с президента и Данзигер. — Човекът, с когото имам среща, никак не е лесен.
— Това определение подлежи на толкова различни тълкувания.
По изражението й видя, че му е обърнала цялото си внимание, и му стана приятно.
— Той е егоцентрик. Издигнал се е на гърба на другите и най-вече на предшественика ми. — Не смяташе да влиза в по-големи детайли. Щеше да се възползва от мнението й, но не възнамеряваше да изоставя правилата за сигурност. — В момента се е създала ситуация, в която се опитва да си осигури позиции в проект, който е моя инициатива.
Маги се замисли.
— Не виждам проблем. Човек, който прави кариера на гърба на другите, едва ли е много компетентен.
— Точно в това е проблемът. Ако го оставя да си прави каквото иска, ще оплеска всичко.
— Остави го тогава.
— Какво?! Да не се шегуваш?
Маги внимателно уви недоядения си сандвич.
— Помисли, Кристофър. Той оплесква работата, както цветисто се изрази…
— Но това е моята работа!
— … а ти се появяваш и я оправяш. — Тя си взе шоколадова бисквитка и отчупи парченце, но не го изяде веднага. — Хората, които го подкрепят, ще бъдат толкова засрамени, че със сигурност ще го лишат от подкрепата си. — Тя сложи бисквитката в устата си и я сдъвка бавно и с наслаждение.
— В шаха това се нарича да жертваш пешката, за да вземеш царицата.
Хендрикс се облегна назад и се загледа в нея. Тя отчупи парченце бисквита и му го подаде. Той го изяде и шоколадовият вкус изпълни устата му. Предложението й влизаше в противоречие с всички правила, които беше възприел. Да отстъпи? Да остави ръководството на Данзигер? Ама че безумна мисъл.
Преглътна и Маги му подаде още. Всъщност защо пък не? В края на краищата и президентът така иска. При това и той, и Маршал, и Стоукс си бяха заложили главите. Помисли си, че няма да му е никак неприятно да им понатрие носовете, особено на ония двамата досадници, генералите. Да не говорим за унижението, което щеше да преживее Данзигер.
Докато си мислеше за Данзигер и Индиго Ридж, изведнъж се сети: къде, по дяволите, изчезна Питър Маркс?
Оставил далеч зад себе си развълнуваната тълпа, Карпов спря за момент, за да прецени ситуацията. Кракът го болеше зверски, но иначе му нямаше нищо. Ако беше вярващ, щеше да се помоли за душата на Лана Ланг, която беше имала предвидливостта да си купи кола със странични въздушни възглавници.
Дъждът беше намалял. Водата все още се оттичаше в канавките, но облаците се разнасяха и от бурята остана само лек ръмеж. Огледа се и осъзна, че няма никаква идея къде се намира. Очевидно беше някъде около джамията, макар че това едва ли вещаеше нещо добро за него.
Намираше се в Мюнхен, от СВР му бяха организирали нападение, а той все още нямаше представа защо от „Северий Домна“ бяха изпратили Черкезов в джамията. Може би, помисли си той в пристъп на моментна слабост, е време да свие знамената и да се махне от този проклет град. Разполагаше само с няколко дни да изпълни задачата на Черкезов. Трябваше да се обади на Борн, да си уговори среща с него и да изчезне оттук. Ала докато стоеше облегнат на тухлената ограда, изведнъж мозъкът му превключи на друга вълна. Бягството нямаше да му е от полза, дори можеше да му навреди. СВР щеше да продължи да му трови живота и нямаше да знае какво крои Черкезов. Трябваше му нещо, което да използва, за да се измъкне от опеката му. Надяваше се да го открие тук, в Мюнхен.
После се сети за онзи кучи син Зачек. „Сигурно още ме преследва“, помисли си Карпов и после му хрумна, че след като го е набутал в тази каша, именно той е човекът, който може да го измъкне от нея.