Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
Не, не че този отговор му беше потребен. Бе чисто научен интерес.
Обърна се усмихнато на хълбок и започна да си играе с капачето на златната си запалка „Дънкил“. Човекът от екскурзионното нямаше да ги види нито днес, нито друг път. Вкъщи беше хиляди пъти по-уютно, отколкото в Европа. Освен това Гай беше тук.
39
Джерард го преследваше през някаква гора и размахваше всички улики — мярнаха му се парченца от ръкавицата, парчето син плат, дори и пистолетът, тъй като Джерард вече бе хванал Гай. Гай беше завързан по-навътре в гората и кръвта течеше обилно от дясната му ръка. Ако не успееше да заобиколи и да се добере до него, Гай щеше да умре от загуба на кръв. Джерард търчеше и се кискаше, сякаш шегата си я биваше; бяха го изиграли, ала накрая той бе разгадал играта им. Само миг, и Джерард щеше да го докосне с отвратителните си ръце!
— Гай! — Ала гласът му се чу едва-едва. Джерард вече почти го докосваше. Играта се състоеше в това Джерард да го докосне!
Бруно се помъчи да се изправи, напрягайки всички сили. Кошмарът се откъсваше от съзнанието му като тежки каменни отломки.
Джерард! Ето го!
— Какво има! Лош сън?
Моравите ръце го докоснаха и Бруно мигом се свлече на пода.
— Тъкмо навреме те събудих, а? — Джерард се засмя.
Бруно така стисна зъби, та за малко да ги счупи. Втурна се в банята и надигна чашата при широко отворена врата. Сякаш се беше бил с триста дяволи, така изглеждаше в огледалото.
— Извинявай, че нахълтах, ала открих нещо ново. — Напрегнатият писклив глас на Джерард подсказваше, че е отбелязал някаква победа. — За твоя приятел Гай Хейнс. Току-що го сънуваше, нали?
Чашата се строши в ръката му и той се залови да събира едно по едно парченцата от умивалника и да ги слага върху назъбеното дъно. После отегчено се заклатушка към леглото си.
— Кога се запозна с него, Чарлс? Не е през декември миналата година. — Джерард се облегна на скрина и запали пура. — Не се ли запознахте преди година и половина? С него ли пътува във влака до Санта Фе? — Джерард замълча. Измъкна нещо изпод мишницата си и го хвърли на леглото. После добави: — Спомняш ли си това?
Беше томчето на Платон от Санта Фе, книгата на Гай, все още загъната, макар че адресът бе полуизтрит.
— Помня го, разбира се. — Бруно я хвърли настрана. — Загубих я по пътя за пощата.
— Хотел „Ла Фонда“ я пазеше на рафта. Как така ти е хрумнало да вземеш тази книга за четене?
— Намерих я във влака. — Бруно вдигна очи. — Вътре бе написан адресът на Гай и бях решил да му я пратя. Всъщност я намерих във вагон-ресторанта. — Погледна право в Джерард, но той го наблюдаваше с проницателния си немигащ поглед, в който невинаги се четеше нещо.
— Кога се запозна с него, Чарли? — отново попита Джерард с търпението на човек, който предварително знае, че детето пред него лъже.
— През декември.
— Положително си осведомен, че жена му е била убита.
— Разбира се, четох го във вестниците. Оттам научих и че проектира клуба „Палмира“.
— И си си казал, че е много интересно, тъй като шест месеца по-рано си намерил негова книга.
Бруно се поколеба.
— Да.
Джерард изсумтя и сведе поглед със слаба усмивка на погнуса.
Бруно се почувствува неловко, неуверено. Кога бе виждал такава усмивка, кога беше чувал такова изсумтяване? Веднъж, когато бе излъгал за нещо баща си, съвсем очевидно го бе излъгал, но упорито не отстъпваше, баща му изсумтя с усмивка, пълна с недоверие. В този миг бе изпитал срам. Сега усети, че с очи моли Джерард да му прости, и нарочно извърна поглед към прозореца.