Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Ще си отварям очите.
— Добре. Празникът в Крондор не прилича на онова, с което си свикнал.
Ерик кимна. Откакто бе постъпил на служба при принца, беше извън града на всеки Банапис. Никога не беше виждал как градът празнува Средилетие.
— Ще се постарая да не се разсейвам.
Не се беше сблъсквал с дьо Безуик, откакто отведе ротата в планините. Но подозрението, че той може да е някой от агентите на Матилда фон Даркмоор, не го напускаше. Освен това Ерик имаше четири причини да го държи под око, дори и да не беше.
Ерик стоеше сковано в дъното на помещението — единственият човек без офицерски чин сред присъстващите. Капитаните Калис и Грейлок, единствените мъже, които познаваше добре, бяха в другия край с рицар-маршал Уилям, херцога на Крондор и принца — единствените други хора, които познаваше от събралите се.
Държеше се свойски с неколцина от останалите — хора от двора на принца, офицери от двореца, местни благородници, въпреки че беше разговарял с малко от тях, и то по редки поводи. Знаеше, че след около час ще го освободят и ще може да си открадне малко лично време преди да се наложи да се върне към изпълнението на заповедите, които със сигурност го чакаха.
Патрик стана и каза:
— Ваши благородия, господа. Доволен съм, че ви виждам събрани тук. Ще ви осведомят за положението по групи. Не е тайна за никого, че към нас се приближава вражеска армия и че последните няколко месеца прекарахме в подготовка за предстоящото нашествие. Някои от вас знаят много повече от други и от съображения за държавна сигурност ви заповядвам да не обсъждате помежду си нищо. Приемете, че човекът до вас е осведомен точно колкото вас и че не може да ви даде повече информация от тази, която вече имате, така че не задавайте въпроси.
Някои от благородниците изглеждаха леко стъписани от заповедта, но никой не си позволи да я обсъжда. Неколцина се заоглеждаха, мъчейки се да преценят реакциите на околните.
— А сега, за общото положение. Това трябва да го знаете всички. — Принцът даде знак на двама скуайъри, които свалиха висящото на стената голямо платно. Зад платното беше окачена огромна карта на Западните владения, от Далечния бряг до Малаково средище. Принцът взе една дълга показалка и отиде при левия край на картата. — Тук — каза Патрик, като посочи Тъмните проливи — очакваме вражеската флота да се появи идущата седмица.
Неколцина от благородниците замърмориха.
— Докато стигнат тук — той посочи една точка северно от Края на сушата — трябва да сме напълно мобилизирани. Ето защо следващата седмица преди Банапис ще прекарате в заседания, в получаване на заповеди и подготовка. Всички ще отпразнуваме Средилетието все едно че всичко е наред — не можем да тревожим населението, а вече се ширят слухове. Лорд Джеймс?
Херцогът на Крондор взе думата.
— В момента имам свои агенти в града, които подсилват слуховете. Не се стараем да отричаме възможността Крондор да бъде нападнат, но създаваме впечатлението, че неприятностите идват от Велики Кеш. Тъй като Крондор не е виждал кешийска армия от повече от двеста години, населението в момента е по-разтревожено от вдигането на данъците и от това, че възможността за пътуване до Шамата и Ландрет е отрязана, отколкото от непосредствена заплаха.
Лицето на Джеймс помръкна.
— Това скоро ще се промени. Когато корабите от Свободните градове и Далечния бряг спрат да идват заради нашественическата флота, от пристанищата към крайбрежните ферми бързо ще плъзне мълвата, че нещо идва от запад. Щом стане това, ще трябва да затворим Крондор.
— Военно положение? — попита един от местните благородници.
— Да — каза принц Патрик.
Херцог Джеймс продължи:
— Врагът ни е опасен — много повече, отколкото можете да си представите. Когато приключим с всички заседания тази седмица, ще имате по-добра представа за опасността, но дотогава приемете това, което ви казвам: Крондор никога досега не е бил подлаган на такова изпитание. Ще въведем вечерен час и стига да е възможно, ще разрешим организирана евакуация на града преди да е обкръжен. Но щом врагът дебаркира, ще затворим вратите и Крондор ще трябва да се държи.
— Да се държи? — попита друг благородник. — А помощ от Изтока?
Патрик вдигна ръка.
— Тишина. Както вече заявих, ще ви кажем само това, което трябва да знаете. Ще се подчинявате. — Тонът му показа, че по този въпрос обсъждане няма да има. Дори някои от присъстващите благородници да бяха оскърбени, го премълчаха.
— Да сме наясно с йерархията — продължи принцът. — Първо, рицар-маршал Уилям от този момент е командващ Армиите на Запада. — Той вдигна един документ. — По заповед на краля. — Неколцина благородници изгледаха с любопитство Уилям, но никой не беше изненадан. По традиция рицар-маршалът на Крондор беше с ранг равен на херцог, а в някои случаи в миналото херцогът на Крондор държеше и двете длъжности. След това Патрик посочи към Калис. — Капитан Калис е с действащ ранг на рицар-генерал на Кралството. — Вдигна друг документ. В първия момент значението на това, което каза, не проникна в главите им; после челюстите на неколцина благородници увиснаха от удивление, също като на Ерик. Рицар-генерал на Запада щеше да го постави на второ място в командването на войските. Но рицар-генерал на Кралството го правеше втори по ранг след рицар-маршал Уилям и по-старши от всеки херцог.