Свят на смъртта 4
- Автор: Скаландис Ант
- Серия: Свят на смъртта #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас П. Славов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта 4». Краткое содержание книги:
А не бива…
Добре познатите ни герои, начело с комарджията-екстрасенс Язон дин Алт, отново са тук.
И този път приключенията им прехвърлят просторите на Пир, за да се опитат да спасят Галактиката и останалите човешки светове.
Явно същият този странен, толкова уважаван от Екшен закон нареждаше превозваните пътници, в количеството на границата на максималната товароподемност, да бъдат натъпквани предварително в търбуха на машината — скърцащ, ръждив въртокрил, който поне от десет години би трябвало да е на бунището, а не да се възнася към небесата в очакване на неизбежна авария. И очевидно все в същия закон беше написано, че пилотът срещу каквито и да било пари не може да ги докара на нужното за тях място, а само на обозначената в пътния му лист спирка. По-нататък трябваше да се снабдяват с поредния сив къс хартия, да чакат още два часа, и още толкова време да се тресат по баирите в ужасяващото шестоного транспортно средство, наречено също толкова тъпо „шестоход“.
Крайната цел на тяхното пътуване се наричаше „Дом на ловеца“. Това беше миниатюрен хотел, притулен в края на гората. Не беше кой знае какво, но Екшен твърдеше, че в него може да се хапне и пренощува съвсем прилично. Но нямаше нужда, защото пристигнаха рано сутринта. Решиха, без да се бавят и без много да приказват, да вървят в гората. Ще почиват, ако им провърви да заловят бързо глигана!
Заваля ситен противен дъждец — типично есенно време, което действаше много подтискащо. Всичко наоколо започна да изглежда в очите на Язон невероятно нелепо. Някъде тук, на тази планета в момента умира майка му. На далечния Пир нова заплаха е надвиснала над града, над космодрума, и над всички жители. Непознати светове в центъра на Галактиката чакат разгадаването на тайнствената шифрограма, засечена от Специалния корпус и имаща лично към него пряко отношение. А той гази с грайферите на десантните си ботуши окапала шума от кленове и ясени в безлюдната гора на североизточния континент и търсеше среща с никому ненужен стоманен глиган. Никому ненужен?… Стоп! Откъде пък реши че е така? А, ето откъде.
— Екшен — обърна се Язон към брат си, като наруши твърде дълго продължилото мълчание. — Защо, според теб, никой освен нас не напира да дойде тук и да победи страшния горски звяр? Обявата беше за всички.
— Ами братко, защото във всички времена смелчаците са били малко — странно отвърна Екшен. — Ето и сега — малцина се решават да излязат на опасната пътека на ритуалния лов.
— Какво значи „ритуален“? — хвана се Язон за последните му думи.
— Ти да не си забравил? — учуди се Екшен. — По тия места открай време има такава традиция. Порасналите юноши спазват обичая и отиват на лов в подножието на планината Билион…
Чак тогава Язон си спомни. И веднага позна местността, в която се намираха. Нали гората навсякъде си е гора, освен това мъглата, дъждеца и утринната мараня му бяха пречили до този момент. Но когато излязоха на открито и през мътната дъждовна завеса изплуваха тъмните очертания на обраслата с бодливи храсталаци планина Билион, в паметта на Язон отведнъж се пробудиха детски и юношески спомени. Намираха се съвсем недалеч от родния дом, само дето вървяха не към него, а към подножието на планината.
— Нито веднъж не съм участвал в такъв лов — усмихна се Язон. — Помниш ли, Екшен, че от малък не спазвам никакви правила. Но, разбира се, съм чувал за всички тези чудесии. Боговете, така да се каже, всяка есен ни изпращали изпитание във вид на страшни чудовища, и то всеки път нови… Правилно ли помня?
— Правилно — кимна Екшен. — Казвали са ми, че планината Билион е древно сметище за радиоактивни отпадъци и около него вечно се въдят разни безобразни мутанти.
— Аз пък съм чувал друга хипотеза — възрази Язон. — При това ми я каза на чаша бира един военен. Според него недалеч оттук е разположен цял комплекс от подземни лаборатории, където хора с пагони разработват нови видове биологично оръжие. И оттам от време на време бягат разни изроди с бойно предназначение. Или даже не просто бягат, ами ги пускат за полеви тестове.
Мета, която по навик реагира на думата „оръжие“, се оживи и се включи в разговора:
— А не може ли да се установи контакт с местните военни и да се обмени опит? Как мислиш, Язон?
— Мисля, че тукашните военни с тяхната куца фантазия едва ли могат да изобретят нещо, което да не е знаел нашият стар приятел Солвиц. Ето кой имаше наистина оръжие!
— О, да — язвително подметна Мета. — Само дето трябва да забравим, че ти така и не измисли как може да се произведе и използва това оръжие. Всичко останало е чудесно…