Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
- Барабан без палка - каза тихо Еазар и плесна с юздите на коня. - Помпа без ръчка. Песен без глас. Все пак е моя. Все пак е моя.
Лан се извърна към него намръщен, но кралят не даде обяснение за стиховете. Ако хората му бяха сериозни, кралят - още повече. Еазар носеше дълбоко в себе си рани, които предпочиташе да не споделя. Лан не го винеше за това. Самият той бе правил същото.
Тази вечер обаче видя Еазар да се усмихва и попита:
- Това не е ли на Анасаи от леса Ридинг?
Еазар го погледна изненадан.
- Чел си стиховете на Анасаи?
- Беше любимка на Моарейн Седай. Прозвучаха ми като нейни.
- Всяко от стихотворенията й е написано като елегия - каза Еазар. - Това е за баща й. Оставила е указания. Може да се чете, но не и да се изговаря високо, освен ако не е подходящо. Не обяснява кога е подходящо.
Стигнаха до военните палатки и слязоха от конете. В същия миг зазвучаха рогове за тревога.
- Да идем при лорд Агелмар - извика Лан, след като мъжете наоколо завикаха и задрънча снаряжение. - Щом се биете под знамето ми, ще приема с радост ролята на водач.
- Без никакво колебание?
- Какво съм аз? - попита Лан и се метна на седлото. - Някакъв овчар от забравено село? Ще изпълня дълга си. Щом някои са толкова глупави да ме сложат да ги командвам, ще ги командвам.
Еазар кимна, а после отдаде чест и ъгълчетата на устата му се повдигнаха в нова усмивка. Лан отвърна на поздрава и подкара Мандарб в галоп през средата на лагера. Мъжете в околностите палеха вечерните огньове. Ашаманите бяха отворили портали към една от многото изсъхнали гори на юг, за да могат войниците да съберат дърва. Ако зависеше от Лан, тези петима преливащи изобщо нямаше да хабят силата си в убиване на тролоци. Твърде полезни бяха за други неща.
Наришма му отдаде чест. Лан не можеше да е сигурен, че Великите капитани нарочно са избрали Пограничници Аша’ман за него, но не изглеждаше да е съвпадение. Имаше поне по един от тях от всеки пограничен народ - дори един роден от родители малкиери.
„Сражаваме се заедно.”
Глава 8
Онзи тлеещ град
Яхнала Лунна сянка, тъмнокафявата си кобила от кралските конюшни, Елейн Траканд препусна през сътворения от нея самата портал.
Конюшните бяха в ръцете на тролоците и приятелите на Лунна сянка несъмнено вече бяха отишли в казаните им. Елейн се стараеше да не мисли много какво още - _кой още_ може да е свършил в същите казани. Лицето й беше стегнато в решимост. Бойците й нямаше да видят кралицата си разколебана.
Беше на един хълм на хиляда разтега северозападно от Кемлин, далече извън обхвата на лъковете, но достатъчно близо, за да вижда града. Няколко наемнически чети бяха вдигнали лагерите си в тези хълмове през седмиците след Войната за наследството. Всички те или се бяха присъединили към армиите на Светлината, или се бяха разформировали и превърнали в странстващи крадци и разбойници.
Ариергардът вече бе подсигурил района и капитан Гайбон отдаде чест, щом членове на Гвардията на Кралицата - мъже и жени - обкръжиха коня на Елейн. Въздухът все още миришеше на пушек и гледката с горящия като самата Драконова планина Кемлин хвърли шепа горчива прах в кашата от чувства, закипяла в нея.
Гордият някога град беше мъртъв, клада, извисила сто стълба дим към бурните облаци. Димът й напомни за пролетни пожари, когато селяните понякога палеха нивите си, за да ги разчистят за сеитба. Не беше управлявала Кемлин от сто дни и той вече бе изгубен.
„Щом дракони могат да правят това на град - помисли тя, докато оглеждаше дупката, отворена от Талманес в най-близката стена, - светът ще трябва да се промени. Всичко, което знаем за военното дело, ще се промени.”
- Колко са според теб? - попита тя мъжа, който яздеше до нея. Талманес беше отдъхнал само един ден след изпитанието, което трябваше да е струвало живота му. Сигурно трябваше да си остане в Мерилор. Определено нямаше да може да води бой на предната линия в близко бъдеще.
- Невъзможно е да се пресметне броят им, както са скрити в града, ваше величество - отвърна той и се поклони почтително. - Десетки хиляди, но едва ли стотици.
Човекът беше изнервен от близостта си до нея и го показваше по много кайриенски начин - като й говореше с пищна почтителност. Казваха, че бил един от най-доверените офицери на Мат. Тя би допуснала, че Мат вече го е покварил. Не изруга нито веднъж. Жалко.
Още портали се отвориха наблизо върху пожълтялата трева и силите й преминаха, изпълниха полята и се появиха по билата на хълмовете. Беше повела голяма армия, сред които много сисвай’айман, за да подсили своята Гвардия на Кралицата и редовните сили на Андор под командата на Биргит и капитан Гайбон. Втора част айилци - Деви, Мъдри и останалите воини - бяха избрали да отпътуват на север до Шайол Гул с Ранд.