Богинята на светлината

— Как е възможно да го приема по-лесно? Ти си древен бог, а аз съм смъртна жена. Не сме създадени един за друг, Аполоне!

Щом изрече на глас думите, които я преследваха през целия ден, стомахът й се сви още повече.

— Аз изпълних желанието на сърцето ти — отвърна той със стегнато гърло.

— Разбира се, че го изпълни! Не че не те желая! Желая те! Ти си съвършен! Поисках романтика, а ти наистина си сбъдната романтична мечта. — Памела искаше да млъкне, да спре думите, които изригваха от устата й, но не можеше. Страхуваше се, че ако го направи, ще се хвърли в обятията му и ще пожелае да остане там завинаги. И в какво щеше да се превърне тогава? Какво щеше да се случи със сърцето й, щом той напусне нейния свят и се върне в неговия си?

Аполон направи гримаса и поклати глава.

— Аз съм повече от романтична мечта, а и ти поиска повече от флирт с някой бог.

— Аполоне, знам какво съм поискала! — рязко отвърна Памела.

— Наистина ли? Тогава може би ще ти е интересно да узнаеш, че връзката между теб и сестра ми след призоваването не бе разрушена до миналата нощ, когато призна, че съм сродната ти душа.

— Сродната ми душа… — тя прошепна думите и поклати глава. — Не!

Не беше възможно. Ако той е нейната сродна душа, как ще оцелее без него?

Красивото му лице се вкамени.

— Навярно през всички тези векове съм бил щастлив, щом не съм познавал любовта. Сега откривам, че това е много болезнено чувство.

Той й се поклони сдържано, обърна се и си тръгна.

Но вместо да мине през вратите и да се върне в стаята си, както възнамеряваше, почти налетя на сестра си и Еди, които тъкмо влизаха в двора, плътно следвани от неизменния Джеймс.

— Добре! Добре! Ти вече си тук — рече Еди, потупвайки Аполон по рамото. После видя и Памела. — Отлично! Всички сме тук. Джеймс, кажи им да започват празненството. Ела, моя богиньо! Храната тук може да е обикновена, но обещавам, че няма да се разочароваш от качеството й.

— Еди, искам още от онова прекрасно шампанско!

— Разбира се, разбира се — промърмори той, докато й помагаше да седне на стола.

Памела гледаше как големият мъж се суети около богинята като гигантограмадна кокошка. Аполон бе застанал пред масата. Памела усещаше втренчения му поглед върху себе си. Тя примигна, за да прогони сълзите, които пълнеха очите й, изправи рамене, залепи служебно приветлива усмивка на лицето си и се присъедини към малката групичка на масата. Еди, разбира се, настоя тя да седне до „Феб“. За късмет веднага щом се настани, рояк сервитьори се струпаха около масата.

Еди нарече вечерята „обикновена“, а кое ли според него би било екстравагантно, зачуди се Памела. Ястията не бяха сервирани едно след друго, както се прави със скъпи, специално доставени деликатеси в луксозен курорт. Вместо това Еди поръча на сервитьорите да изнесат всичко наведнъж. Беше като експлозия от храна. Салатите от зеленчуци, екзотични свежи гъби и зрели, напращели малки доматчета бяха оформени като миниатюрни птичи гнезда. Макароните с форма на вратовръзки бяха божествени и ухаеха на свеж чесън и бяло вино. Дебелите парчета сьомга бяха изпечени на грил, както и дългите резени тиквички, покрити със сос от разтопено сирене проволоне и поръсени с пипер и морска сол. По време на цялата вечеря внимателни сервитьори пълнеха чашите с ледено шампанско.