Златото на Кивира
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Кивира». Краткое содержание книги:
— По какво съдиш, че е било през лятото? — попита тя.
— По полените — изсумтя Блек. — Но има и още. Както казах, едва сега започваме големия сондаж. Вече е ясно обаче, че бунището е било разделено.
Нора го зяпна любопитно.
— Как така разделено?
— В задната част има фрагменти от красиво рисувана керамика и кости от животни, използвани за храна. Пуйки, сърни, лосове, мечки. Има много мъниста, цели върхове от стрели, даже строшени съдове. Но отпред откриваме само най-грубата и грозна гребенчата керамика. И храната там очевидно е била различна.
— Каква по-точно?
— Главно плъхове — отвърна Блек. — Катерици, змии, един-два койота. При флотирането открихме много смачкани хитинови обвивки от насекоми. Хлебарки, скакалци, щурци. Набързо ги разгледах под микроскоп и установих, че повечето са леко изпечени.
— Яли са насекоми, така ли? — смая се Нора.
— Несъмнено.
— Аз предпочитам моите бръмбари добре изпечени — с неприятно примляскване каза Смитбак.
Нора погледна Блек.
— Как тълкуваш тези находки?
— Ами в обект на анасазите досега не е наблюдавано подобно нещо. Но на други места такова откритие предполага съществуване на робство. Господарите и робите ядат различна храна и изхвърлят боклука си на различни места.
— Аарън, няма абсолютно никакви доказателства, че анасазите са имали роби.
Блек твърдо отвърна на погледа й.
— Вече има. Или е робство, или си имаме работа със силно стратифицирано общество: жреческа класа, потънала в изключителен разкош, и долна класа, която живее в пълна бедност и никаква средна класа.
Нора обходи с очи града, смълчан под обедното слънце. Откритието противоречеше на всичко, което знаеха за анасазите.
— Трябва да имаме едно наум, докато не разполагаме с повече доказателства — накрая рече тя.
— Естествено. Освен това събираме овъглени семена за радиовъглеродно датиране и човешки косми за ДНК анализ.
— Семена — повтори Нора. — Между другото, знаеш ли, че повечето зърнохранилища зад града все още са пълни със зърно и фасул?
Блек се изправи.
— Нямах представа.
— Слоун ми каза по-рано тази сутрин. Това предполага, че селището е било изоставено през есента, по жътва. При това много набързо.
— Слоун — небрежно повтори археологът. — Тя се отби тук преди малко. Къде е сега?
Нора, която гледаше в друга посока, се обърна към него.
— Някъде в централните помещения, струва ми се. Започва предварителното проучване с помощта на Питър и неговия магнитометър. По-късно ще видя докъде е стигнала. Но сега отивам при Арагон.
Блек изглежда обмисляше нещо. После се обърна и сложи ръка върху рамото на Смитбак.
— Ще довършиш ли Д-1, мой ровещи се в мръсотии приятелю?
— Робството все още съществува — измърмори журналистът.
Нора повдигна радиостанцията си към устните си.
— Енрике, тук е Нора. Чуваш ли ме?
— Високо и ясно — след кратко мълчание се разнесе отговорът.
— Къде си?
— В прохода зад зърнохранилищата.
— Какво правиш там?
Отново последва мълчание.
— По-добре да видиш сама. Влез откъм западната страна.
Нора заобиколи зад могилата на бунището и подмина първата голяма кула. „Предпазлив, както обикновено“ — помисли си за Арагон тя. Не можеше ли просто да го каже по радиостанцията?
Точно зад кулата се вмъкна в малкия тунел, който минаваше зад зърнохранилищата към дъното на пещерата. Вътре беше тъмно и студено и миришеше на пясъчник и дим. Тесният коридор се виеше между зърнохранилищата и стигаше до вкопания проход в най-задната част на града. И този проход бе уникална особеност на Кивира. Когато се придвижи напред, таванът стана толкова нисък, че трябваше да лази на четири крака. След дълго пълзене в тесния потискащ тунел видя светлината на фенера на Арагон.
Изправи се на крака. Антропологът седеше пред нея. Нора ахна: зад него видя море от човешки кости, чиито валчести повърхности отчетливо се очертаваха в осветяваното от фенера пространство. За нейна изненада Арагон държеше в едната си ръка кост и я проучваше с часовникарска лупа и шублер. До него лежаха инструменти за разкопаване на човешки останки, които едва ли бяха необходими там: бамбукови пръчици, четки от конски косъм. Цареше тишина с изключение на съскането на фенера.
Когато Нора се приближи, Арагон вдигна глава. Изражението му бе неразгадаемо.